Изберете страница

При затворена система и липса на права за реално участие в публичното управление откритите безпартийни Общи събрания са първия и единствен инструмент за такова твое участие и извоюване на такива права. ТЕ са мястото за ДОГОВАРЯНЕ и ОРГАНИЗИРАНЕ на всенародни действия.

НЕ затворени „ранобудни щабове”, „кръгли” маси с пропуск и самозвани „овчари“ да ни казват какво „искаме“! 

У нас или в чужбина, където и да си, постоянно събирай хора на открити разговори (в кафе или градинка) – лично.  С листовки по спирки и магазини или като пикет час-два на оживени места. Разговори КАКВО и КАК да променим с желаещите промяна.
Договаряне на промените и общи действия между всички групи/събрания/клубове у нас и в чужбина.

При отказ – „гласуваме с краката” на площада – достатъчно представително (200 000+) и за промени, договорени между всички. Това е начина за изразяване на всенародна воля. БУНТ, мирен и всенароден – последното право на всеки обезправен народ и предсрочни избори, превземаме Парламата и си вземаме правата на СУВЕРЕН – не с ВНС, а с референдуми за Конституцията и (законите за) политическите ни права. 

Събранията остават и следкато си вземем права за пряко участие като основен инструмент и гаранция на пряката гражданска власт. Защото и най-добрите права могат да се нарушат, вкл. и от избраните да ги пазят! Тогава събранията ще са последната сила, която ще ги защити с всенародно действие. НЕ омбудсмани, президенти, „големи братя“ или протести „на парче“, да не говорим за яловите им „обществени” съвети, одобрени от кмета, министера или директора на БНТ и БНР.

Спонтанното самоорганизиране на хората в общи събрания под разни имена – клубове, народни общества, съвети, комитети) съпътства всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. Това са местата за пряко включване на изключените в публичното управление. И макар че впоследствие самите революционери ги премахват или „забравят“ да включат като постоянна институция в конституциите, Хана Аренд вижда точно в тях „духа на революциите” – вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода  – право и възможност всеки да участва свободно и равноправно в публичното управление и упражнява пряко своя дял от публичната власт. 

Общите събрания като най-масова форма за пряко включване в политиката, възникват спонтанно, но това не значи стихийно. За разлика от „властта на тълпата”, където няма правила и под гръмки лозунги зад гърба на „участниците” отделни хитреци налагат волята си като „обща воля”, събранията работят по регламент – правила, гарантиращи твоето свободно и равноправно участие. (вж. и Окупирай Уолстрийт)

Решаваща е пряката и федеративна връзка между събранията – без вишестоящ „център“. Преди войната за независимост в Америка, към местните градски и селски събрания действат „кореспондентски комитети”, поддържащи тази връзка между събранията. Точно те са считани за най-опасни и техните членове са наказвани със смърт от англичаните.

Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила, гарантиращи свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламентът определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. имало е забрана за поставяне на местни въпроси – обсъждани са само общонационални проблеми).

Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети са допуснати до участие в „играта” към края и на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).

Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат, от разни „парашутисти”, анархисти и прикрити партийни активисти ги отклоняват от борбата за овластяване на „атомите”. 

А у нас какво ни остава при напълно затворената система, изключваща гражданите от управлението на страната, освен да се свържем в паралелна сила за всенародни съвместни действия и промяна, ДОГОВОРЕНА между ВСИЧКИ. БЕЗ ТОВА промените се подменят с лъже-промени от партийни къртици или „ранобудни” мишки, спонсорирани от Изток и Запад.

СТИГА разговори с глухи в парламентарни комисии и „обществени” съвети! Всенароден разговор между всички граждани – как да освободим България.