Изберете страница

Референдумът е най-силното право на пряка демокрация – пряка законодателна власт на гражданите. Референдумите се делят по различни критерии, но най-важното им деление е на свободни и контролирани. Има лъже-избори, има и лъже-референдуми, които НЕ изразяват волята на гражданите.

NB:  Най-хитрият начин да ти откажат едно право, е да ти го подарят добре изкормено.

Само свободните референдуми са инструмент за твоя пряка законодателна власт.

Доколко един референдум е свободен зависи от ред условия, на първо място – от правилата за провеждането му.

Ето как няколко конституции в американските щати формулират първото правило:

Аризона: Законодателната власт на Щата се упражнява от законодателния орган, състоящ се от Сенат и Камара на представителите, но гражданите (народът) си запазват правото да предлагат закони и промени в Конституцията и да приемат или отхвърляттакива закони и промени с гласуване, независимо от законодателния орган; народът сизапазва и прилага по свой избор и правото да одобрява или отхвърля с всеобщо гласуваневсеки акт, точка, раздел или част от такъв на законодателния орган. 

(The legislative authority of the State shall be vested in a Legislature, consisting of a Senate and a House of Representatives, but the people reserve the power to propose laws and amendments to the Constitution and to enact or reject such laws and amendments at the polls, independently of the Legislature; and they also reserve, for use at their own option, the power to approve or reject at the polls any Act, or item, section, or part of any Act, of the Legislature.)

Масачусетс: Законодателната власт е поверена на „парламента” (Общотосъбрание), но народът си запазва народната инициатива като право определен брой граждани да поставят на всенародно  гласуване конституционни промени и закони и правото на народен референдум като право на определен бройизбиратели да поставят на всенародно гласуване закони, приети от Общотосъбрание. 

(Legislative power shall continue to be vested in the general court; but the people reserve to themselves the popular initiative, which is the power of a specified number of voters to submit constitutional amendments and laws to the people for approval or rejection; and the popular referendum, which is the power of a specified number of voters to submit laws, enacted by the general court, to the people for their ratification or rejection.)

Калифорния: Законодателната власт в щата се упражнява от Законодателното събрание, състоящо се от Сенат и Събрание, като гражданите си запазват праватана инициатива и референдум.

И в нашата Конституция има подобен принцип – чл.1, ал.2 гласи: Цялата държавна власт произтича отнарода. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органи, предвидени в Конституцията.

Твърде общата формулировка позволи правилото да остане неконкретизирано, т.е. неприложимо до 2009 г., когато ни дариха „право” да свикваме референдуми… грижливо подрязано, спънато и „обезопасено” – по другарски: с висока „стена”  от 400 000 подписа, събрани за 3 месеца в началото и „балтия” в края – кворум за валидност, чрез който въздържалите ги броят гласували „против”. А по средата дебне „Конституционен” съд, който, ако случайно събереш подписите, стопира „лошите” въпроси, „прилагайки“ Конституцията като дяволът – Евангелието. 

Изискването за ЕГН наред с адреса също хитро отказва хората от подписване. И отгоре на това  (пак противоконституционно) въвели забранени въпросине можело (!?) референдуми по въпроси на ВНС, за данъци, бюджета, външни договори… (вж.) и – „бисер” (!) – не може и по Правилника на НС – типична нашенска си бай Ганьовска „иновация”! Ама как референдуми по техните си „вътрешни” работи, където си пишат заплатите и режийните!? В щат Аризона преди няколко години 3 референдума подред през една година не вдигнаха заплатите на щатските депутати, а тук не само не те питат – не дават да питаш! Да не говорим, че на чл. 1 противоречи и „присвояването” от ВНС на макар и няколко текста от Конституцията. Защото по принцип цялата власт може да се упражнява и непосредствено от народа!  Другарската банда, обаче – под всичките й бои и гербове – си е „вързала коня” с референдумите – имали сме ги, но… прилежно „обезкостени”!

Слаба е и останалата им регламентация – формулиране на въпроса, информиране на избирателя, публичното обсъждане, самото гласуване – кой брои, кой плаща…   Не са си направили труда да изчетат законите по света. Защо им е – знаят добре какво не искат!

С една дума, от ТИЯ да чакаш работещо право на референдум… си е да чакаш от умрял кон писмо.

Да не говорим за някаква идея как да се реши може би най-важния присъщ на референдумите проблемслабото гражданско участие в разработкатана проектите и отчитане на всички алтернативи – нещо напълно възможно и открито в „белите страни“  (вж. микро-форуми). Нали така сме им по-лесни – да гласуваме само „да” или „не” по ТЯХНОТ „меню”!

Да се преборим за реално право не референдум!  Без ТЕБ няма да стане!