Изберете страница

Пряка демокрация в Европа

В Европа, освен в Швейцария, почти няма права на пряка демокрация. Референдумите са рядко явление, а други форми за пряко участие на гражданите в публичното управление няма.

На равнище ЕС въобще няма пряка демокрация. Ако погледнете европейския „набор инструменти за участие” (participation toolkit) ето тук http://www.eesc.europa.eu/eptac/en/participation-toolkit.html, ще видите 5-6 форми на участие, но то не е демо-крация – гражданите могат да предлагат, питат, молят, сигнализират, да се жалят, но… не решават нищо. Почти не си струва да се четат, защото не се различават много от „правота на сигнали, жалби и предложения” в Татовата конституция. Дори с по-висока бариера за едно предложение до ЕК – милион подписа от поне 7 страни.

Европейските граждани можеха да получат реални права на пряко участие – имаше оживен дебат и силни искания за това по време на Конвента, свикан да напише проекта на неуспялата Европейска конституция през 2002, но вариантите още тогава еволюираха низходящо и правото ни на пряко участие  се сви до…  право да просим от чиновници в ЕК, дори неизбрани от нас. Демократичният дефицит в ЕС си остана фрапиращ, но се оказа доста устойчив – едва тази година „отключиха” темата и благоволиха да заявят намерение… да „смажат” малко механизма – не, няма да го променят, няма да пипат Договора и затова едва ли е интересно да привеждаме изявленията. Който иска, може да ги види тук – как си говорят с гражданите чиновници, напълно независещи от тях.

През април 2017 Комисията обяви благо намерение да ревизира правилата за Европейска гражданска инициатива след широко публично обсъждане и събиране на предложения по техен въпросник и приложени становища при желание, вкл. он-лайн до 17 август с.г.  Въпросникът не допускаше да се променя допустимия предмет и незадължителния характер на гражданската инициатива. На 13 септември внесе Предложение до ЕП и Съвета за такава промяна. Предлаганите подобрения са чисто технически. Отново инициативата ви ще стига до законодателите само, ако чиновниците в ЕК разрешат това по своя преценка. (вж. документите на http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/regulation-review)  В обсъждането през Нета са получени 5323 отговора по въпросника (вкл. 124 от името на организации, а другите – от отделни лица, вкл. анонимни) и 31 становища. Има ги на същата страница. Писахме и ние, но каква полза? Отново ТЕ си решиха вместо нас.

В отделните страни, както казахме, има тук-там право на референдум, т.е. право на гражданите да свикват такъв с определен брой подписи. Без Франция, Германия и Великобритания, Холандия, Белгия, Австрия…  От немските щати – само в Бавария, градски – в Хамбург и др.

Водач по брой проведени референдуми след Швейцария е… Литва – към 10 референдума и то повечето свикани от граждани и синдикати, но… неуспешни, ударени от „балтията” на изискването за кворум! Какво да чакаш от пост-комунизъм!?

Въобще, няма вдъхновяващ пример за подражание, освен швейцарския. Но пък нали да не подражаваме „сляпо” – ще искаме още по-силни инструменти – хората ни са по-слаби и зависими.

Да помислим каква и колко пряка демокрация ще ни свърши работа ТУК в блато с крокодили, а също каква ни е нужна в ЕС, където представителната демокрация е обсебена от безконтролни чиновници и 30 000 частни лобисти с дебели портфейли! Сигурно ПОВЕЧЕ и ПО-СИЛНА пряка демокрация!

В повечето европейски страни има фенове и групи, дори партии на пряката демокрация, но за колко от тях е само реклама и за колко – реална политическа програма? Хубавите идеи често се ползват за други цели, вместо за реално овластяване на гражданите.