Изберете страница

Швейцария е федерация. Пряката демокрация работи на три равнища – федерално (общодържавно), кантонално и общинско.  Състои се главно от право на референдуми – задължителни или свиквани от гражданите – пряка законодателна  власт на гражданите. В различен обем на трите равнища.

Първият общодържавен референдум е контролиран – през 1802 г. по наложена от Наполеон Конституция, превръщаща Швейцария в унитарна държава със задължителни конституционни референдуми. Референдумът е предрешен чрез странно правило негласувалите да се броят гласували „за”, при което  те (167 000) заедно с гласувалите „за” (72 500), побеждават мнозинството гласували „против” (92 500). Иначе не би минала Конституцията, изтриваща кантоните. Те, респ. Конфедерацията са възстановени през 1815.

През 1830 и сл. в кантоните се въвеждат задължителен конституционен референдум и възможност за такъв по инициатива на гражданите както и законодателни референдуми по инициатива на гражданите.

След граждански размирици и почти гражданска война през 1848 на федерално равнище се въвежда задължителен конституционен референдум и право на гражданите да свикват такъв за изцяло нова Конституция, предложена от тях.

През 1860-те в кантоните въвеждат право на законодателна инициатива за гражданите.

През  1874  и гражданите получават право да свикват федерални законодателни вето-референдуми – само за утвърждаване или не на актове, приети от законодателното събрание. Гражданите няма и до днес право да свикват референдуми по предложени от тях закони (през 2013 г. се проваля референдум за това). Законодателните събрания на кантоните също имат право да свикват федерални референдуми.

През 1891 г. години гражданите получават право да свикват федерални конституционниреферендуми по частични промени в Конституцията, предложени от тях.

Швейцарските жени получават право да гласуват във федерални референдуми през… 1971 г.

През 1977 е вдигнат броят на подписите за свикване на конституционни и законодателни вето-референдуми – от 60 000 на 100 000, респ. – от 30 000 на 50 000, а от 1987 г. има възможност за гласуване с двойно „да” при гражданска инициатива и правителствения контра-проект.

Общофедерални референдуми могат да се свикват с подписите на 100 000 граждани за утвърждаване на закон или промяна на конституцията, събрани за 18 месеца. Гражданите могат да поставят на всенародно гласуване свои проекти за промени в конституцията, но не и свои проекто-закони. Само в кантоните гражданите имат право да свикват местни референдуми по свои проекти. В резултат, федералната конституция е малко „обрасла” с законодателна материя, но това не е проблем.

Никакви кворуми за валидност на референдумите – негласуващите не влияят на резултата.

Обсъждането на алтернативите е свободно и равноправно – с гаранции за това в медийните закони.

Може да се гласува и по пощата. В някои кантони – и по Интернет.

Забележителна форма на пряка демокрация в Швейцария е швейцарската армия, състояща се от граждани-войници – милиционна система. Всеки до определена възраст е войник, посещаващ през година тренировъчни сборове. Оръжие и екипировка – в къщи. Какво да кажем повече – въоръжен народ – свободен народ!