Изберете страница

Събранията са началния инструмент и най-здравата основа на пряката гражданска власт още преди, но и след въвеждане на други права и инструменити за упражняване на такава власт. Защото и най-хубавите права се нарушават – дори от избраните да ги прилагат и пазят ! Тогава събранията остават единствената сила, способна да защити свободата ни с всенародно действие.  НЕ омбудсмани, президенти и “големи братя”, НЕ протести “на парче” или ялови „обществени” съвети, натъкмени от кмета, министера или директора на БНТ и БНР.

NetFull2012GA POVSEM.jpg

Стъпчат ли правата ни, „гласуваме” с краката на площада! БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на всеки обезправен народ! Но той ще бъде успешен, ако сме свързани и договорим помежду си КАКВО и КАК да променим. Иначе бунтовете ги крадат самозвани “овчари”  и лъже-бунтари, спуснати от на все същите!

Спонтанното самоорганизиране на изключените в общи събрания под разни имена – клубове, народни общества, съвети, комитети) съпътства всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. Това са местата за пряко включване на изключените в публичното управление и инструмент за превръщането им във всенародна сила. И макар че впоследствие самите революционери забраняват или “забравят” да включат този инструмент в конституциите, Хана Аренд вижда точно в него „духа на революцията” – въплъщението на вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода, позволяващо на всеки свободно и равноправно да упражняванява пряко своя дял от публичната власт. 

Общите събрания като най-широка форма за пряко включване на хората в политиката, възникват спонтанно, но не стихийно. Те не са „власт на тълпата”, където без правила под гръмки фрази отделни хитреци зад гърба на „участниците”  прокарват своята волята като „обща воля”. Събранията работят по регламент – правила, гарантиращи  свободно и равноправно участие на всеки. (опит от Американската и Френската революция до Окупирай Уолстрийт)

Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила, гарантиращи свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламентът определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. имало е забрана за отклоняване към местни въпроси – обсъждани са само общонационални проблеми).

Решаваща е пряката връзка между събранията. Преди Войната за независимост в Америка тази връзка се осъществява от „кореспондентски комитети” – конници куриери, наказвани със смърт от англичаните. 

Връзката е хоризонтална – между равнопоставени. Хората откриват федеративния принцип без дори да знаят името му. (Хана Аренд)

Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети остават в „играта” към края на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).

Движението „Окупирай Уолстрийт” също се ражда като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат, от разни „артисти”, анархисти и скрити партийни активисти ги отклоняват от идеята за самоорганизиране и овластяване на гражданите. 

А у нас? Какво друго ни остава при напълно затворена лъже-демокрация, изключила напълно гражданите от публичното управлението, освен да се свържем в  паралелна на гнилата система независима сила за всенародно действие, договорено между всички? Без такава сила “парата” на бунта излита в празно пространство и разни активисти-парашутисти, спонсорирани от Изток и Запад, ни сервират поредна лъже-промяна, ревейки “оставка”, “долу” и “всеки ден ще е така…”.

СТИГА разговор с глухи по парламентарни комисии и „обществени” съвети и кръгли маси с “пропуск”! Всенароден разговор в повсеместни КЛУБОВЕ НА СВОБОДАТА – КАКВО и КАК да промени за да си вземем държавата и си върнем България!

Как се учредява общо събрание? С призиви от улицата – пикети  и открити разговори в кварталите. Събирането на подписи за референдум и др. има смисъл само като форма за свързване на изключените, защото едва ли ще съберете 400 000 подписа по пробития им закон, а дори да съберете ви чакат следващите ями и капани в него.

image048.jpg   

Да направим разговор в твоя квартал?