Изберете страница

Най-нов опит от света

Как в Тайван пряката демокрация стана ядрена

Оспорван вот за ядреното бъдеще на Тайван превръщав в хит референдумите в страната

От Ник Еспинуол

Само за месец Huang Shih-hsiu, 31-годишен застъпник за ядрена енергетика, преобръща енергийната политика на тайванския президент Tsai Ing-wen. Политиката, преди нейното отхвърляне, гласи, че Тайван закрива трите си действащи атомни електроцентрали до 2025 година.

Личният път на Хуанг започва много по-рано, когато наскоро след катастрофата във Фукушима през март 2011 г. той създава групата „Разбивачи на ядрени митове” за борба с вълната от ядрен скептицизъм в Тайван. Но едва на 13 септември 2018 г. Хуан стигна до Централната избирателна комисия на Тайван (ЦИК) – учреждение, отговорно за управлението на референдумите на острова – и обяви, че започва гладна стачка, след като комисията отхвърли предложението му за референдум срещу спирането строежа на ядрената централа в Цай. „Почувствах се ядосан” – спомня си Хуанг – „бях много, много ядосан”.

 Хуанг си поставя за цел да използва значителната промяна в Тайванския закон за референдума през 2017 г., която намалява броя подписи за всенародно гласуване по дадена инициатива до 1,5% от избирателите с изискване 25% от избирателите да са гласували „Да“, надвишавайки гласовете „против”.  Законът, който дълго време е твърде рестриктивен за да позволи сериозна пряка демокрация в Тайван, става открит за всички желаещи. ЦИК е наводнена с предложения, подадени от групи за или срещу еднополовите бракове, срущу „Китайски Тайван” и три плебисцита от политическа партия Гуоминдан (КМТ), инициативата на Хуанг, която първоначално е отхвърлена, защото над 24 000 от подписите са счетени за невалидни от избирателната комисия.

 Решението е отменено чак на 24 октомври след 140-часова гладна стачка, която праща Хуанг в болницата. „Гладната стачка влизаше в плана”, казва Хуанг, който е очаквал подписите да бъдат отхвърлени. – „но никога не съм мислил да се откажа”.

 Хуанг, който има опит в математиката и физиката, е убеден, че изоставянето на ядрената енергия ще обрече Тайван на бъдещо замърсяване от изкопаеми горива. Именно тази нарастваща упоритост го понася през поредица бързи телевизионни дебати с ядрени опоненти, кратка месечна кампания и неуморно организиране по места и в социалните медии до референдумите на 24-ти ноември – един хаотичен процес, белязан с дълги опашки и объркващи неразбории около урните, довели до оставка на шефа на ЦИК следващия ден.

 Наред с още девет въпроса гласоподавателите са попитани: „Съгласни ли сте с премахването на първи параграф на член 95 от Закона за електроенергията, което значи на решението до 2025 г. всички ядрени мощности, базирани на ядрена енергия да престанат да функционират?

 59.5 от гласоподавателите подкрепят мярката и избирателната активност от 5 895 560 гласували „Да“ покрива наскоро намаления праг от 25%.

 Не всички обаче празнуват успеха на Хуанг. Преди гласуването, стотици учени подписват отворено писмо, с което призовават обществеността да гласува „Не“, позовавайки се на опасенията за ядрени отпадъци и дългосрочната безопасност. И не всички са убедени, че референдумът е точен показател за общественото мнение.

 Chia-wei Chao е научен сътрудник в Тайванския Център за изследване на рисковото общество и политиката (RSPRC) и доброволец в Алианса за действие за зелени граждани (GCAA), природозащитна организация, която е противник на ядрените митове в предизборните телевизионни дебати.Той обвинява групата на Хуанг, че цитира остарели проучвания, прави противоречиви изявления и атакува доверието в RSPRC и GCAA. „Помислих си,ОК, сега нещата стават лични“, казва Чао, припомняйки първия телевизионен дебат. „Той просто критикува всички.“

 От своя страна Хуанг казва, че заместник-генералният секретар на ГКАА Хунг Шен-хан „казал само част от истината”, заявявайки, че анти-ядрените активисти  го наричали член на КМТ, а проекта на групата за бъдещ енергиен микс в Тайван „фалшива новина“. (Хуанг някога работил в мозъчен тръст на KMT, но твърди, че не подкрепя никоя политическа партия. Изтъкнати фигури от KMT като бившия президент Ma Ying-jeou подкрепят референдума, но партията не заема официална позиция по инициативата.)

 Анти-ядрените активисти многократно връщат услугата, обвинявайки кампанията на Хуанг в разпространение на дезинформация и твърдения, че катастрофата във Фукушима не била причинена от предшестващото я земетресение и цунами. (В доклада за Фукушима се установява, че бедствието е от „човешка грешка  – централата във Фукушима Даичи  не е състояние да издържи на земетресение с магнитуд 9,0 и последващото цунами.)

 Референдумите като в Тайван искат избирателите да изберат между „Да“ или „Не“ по въпроси, често съдържащи пластове от сложност като например дали един остров, който се бори и за прилагане на възобновяема енергия ,и срещу ядрените отпадъци, трябва да поддържа един енергоизточник, спорен както поради финансови, така и по екзистенциални опасения. В Тайван това съвпада с широкото недоволство от увеличеното производство на въглища при  управлението на Цай с твърденията на  анти-ядрени активисти, че ТЕЦ-овете ще бъдат заменими с възобновяеми енергийни източници, нещо отхвърляно от Хуанг, спирането строежа на четвърта АЕЦ и огромно затъмнение от 2017 г. –  всичко това в подлудените социални медии  е в борба за отделяне на онлайн фикцията от истината.

Нужна е оплетена мрежа от политики, която, в идеалния случай, пряката демокрация ще изгради чрез търпелив премерен процес на обществен дебат, консултиране с експерти и изграждане на консенсус с избягвене на поляризацията и соченето с пръсти. Все пак изглежда, всички са съгласни в едно: това не се случва в Тайван.

Ще научи ли светът нещо от Тайван?

 Мат Qvortrup, професор по политически науки в университета в Ковънтри и водещ експерт по референдумите, наблюдава нарастващата популярност на референдумите в Европа и постепенно накрай света като в Тайван, чиито широкомащабни допитвания доставят уроци за глобалните демокрации  какво да или какво да не се прави.

 Qvortrup вярва в референдумите, но с условия. „Демокрацията е дискусия и обсъждане“, казва той, което не става, когато избирателите се натирват в избирателните секции.

„За да има смислена демокрация“, казва той, „трябва да имате време да обсъждате нещата. „Санкционираните от Тайван телевизионни дебати в ЦИК се провеждат в тесен триседмичен прозорец  –  пет публични форума по 10 въпроса за референдум.

 Той отбеляза, че в дебата интересът към въпроса за еднополовите бракове доминира в по-голямата част от вече претоварения предреферендумен разговор в Тайван, като заглушава интереса към сложността на енергийната политика.

  „Това е лошо, защото хората ще гласуват за неща, за които не са имали възможност да говорят,“ казва Квортръп.

 Чао от РСЧПК се съгласява, казвайки, че избирателите не са имали достатъчно време за информиран дебат. Малко след референдума неговият център публикува проучване, което показва, че гласоподавателите не са били информирани за ядрената енергия – повечето не знаели подробностите за предложението да се спре действието на Цай, а 44% смятат, че атомната енергия осигурява по-голямата част от енергията на острова. (Тя произвежда малко над 8%, далеч по-малко от електроцентралите с въглища.)

 „За да работи демокрацията, тя трябва да е ограничена до сравнително малко въпроси“, казва Квортръп. „Ако имате твърде много въпроси за гласуване, хората просто се претоварват. И изключват. Не може да им се досажда. Трябва да се пести резерва на гражданска активност.

 Допитването за тайванската ядрена енергия не е дори единствената инициатива, свързана с енергопотреблението: Две други  – и двете успешни – призовават за намаляване на топлинната енергия и спиране разширяването на електроцентралите с въглища. Гласува се и за запазване забраната за  внос на храни от района на Фукушима, разгневила Япония.

 Екипът на Cofacts, платформа за проверка на факти в социалните медии, следяща онлайн дискусиите, водещи до референдуми, казва, че наблюдава съчетание от дезинформираност и апатия на гласоподавателите преди енергийните допитвания. „В сравнение с други въпроси, ядрената енергия е една от по-малко популярните теми“, пише Розалинд, редактор на Cofacts, в отговор на въпроси от Дипломат. „Дори когато хората говорят за това, те всъщност говорят за замърсяването на въздуха, намаляване топлинните електроцентрали, новата алтернативна енергия и замърсените храни.“ Това не позволява на избирателите да осмислят нюансите на въпросите, като например дали над Тайван наистина надвисва недостиг на електроенергия, казва Розалинд.

„Хората искат да са от „ печелившата ”страна в тези  да/ не  въпроси, макар че повечето дори не знаят точките референдума до деня на изборите“, казва основателят на Cofacts Джонсън Лян. Той отбелязва, че онлайн дискусията за ядрената енергетика бледнее в сравнение с разговорите за еднополовите бракове. „Имаше твърде много точки за  гласуване в прекалено кратък период и хората нямаха време да проследят телевизионните дебати.“

 Нужно е ярко послание да се избегне претоварването с информация и фрагментарния разговор, а Хуан Шихсиу има таква: „Ядрените митове“ се движеха с лозунга „Ядрената енергия е зелена енергия“, противопоставяки го на бъдещата въглищна антиутопия и отхвъряйки моментната привлекателност на достъпни възобновяеми източници, като същевременно отричайки антитезата за ядрената енергия като екологична бомба със закъснител.

 Този подход винаги е бил ефективен, но е особено силен в дигиталната ера, казва Дион Къри, старши преподавател по публична политика в Университета в Суонзи. Обществените личности с „малка политическа власт, но огромна медийна власт” – цитира като пример Найджъл Фарадж на Brexit – могат стратегически да достигнат до избирателите чрез целеви реклами във Facebook и участие в „echo chambers “ в социалните медии, казва той.

 „Хората просто вече не са изложени на всички страни на дебатите“, казва Къри, който в миналото е работил с канадска пряка демократична асамблея и продължава да изучава референдумите. Световната популярност на обществените допитвания, казва той, „усилва ефекта си чрез повечето възможности в социалните медии за това.“ Това води също до по-широко обсъждане на проблемите, иначе засенчвано от остри фрази като лозунга на „Разрушителите” тъжно явление за Жао, който счита, че постовете в социалните медии на GCAA и съюзните й анти-ядрени активисти, достигат до не повече от десетки хиляди.

 След деня на изборите в Тайван на 24 ноември, когато така опозиционната КМТ измъква от управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП)  няколко ключови общини, островът e обзет от страх, че безскрупулните играчи, особено базирани в Китай, могат да използват дезинформация в социалните медии за влияние върху избирателите. Мака че чуждестранни участници се опитват да въздействат върху гласуването – включително и американските християнски консерватори, противопоставящи се на опита за легализиране равенството между браковете – експертите приемат, че повечето онлайн грешки и дезинформация в Тайван са от местен произход.

 Qvortrup отбелязва, че така наречената „хиподермична теория на иглата“ – че дадено посляние или политическа позиция могат да се инжектират с медиите в кръвта на избирателя – е трудна за доказване. Далеч по-опасен от инструментите за влияние, казва той, е липсата на грамотност по проблемите, причинена от изобилието от плебисцити.

 „Ако видите въпроса за пръв път едва в кабината за гласуване, може да се повлияете от дебата„, казва той, призовавайки референдумите да се използват само за решаване на няколко особено важни въпроси.

 Дебатът остава поляризиран

 Но никой би казал на Хуанг Ших-сиу, че отхвълянето на отказа  ядрена енергия е маловажно.

 Засега, след като кабинетът на Тайван получи фейс-лифтинг след изборите, Хуанг казва, че му дава „малко време и време да помисли как да се отмени постепенното прекъсване и да зачете резултата от референдума, което бившият премиер Уилям Лай неохотно се ангажира да прави“ през декември. Но Хуанг иска от администрацията още една крачка напред като поднови строителството на четвъртата атомна електроцентрала в Тайван, спряно през 2014 г. от масирана опозиция.

 „През следващата година, ако не се заемат с проблема [за четвъртата атомна електроцентрала], ще направя втори референдум за рестартиране на реактора“, казва той. „Не искам да правя повече референдуми. Не всичко се нуждае от референдум. Но ако има нужда, ще го направя. „

 Хуанг също така казва, че ще обмисли инициатива за референдум какво да се прави с тайванските ядрени отпадъци, които в момента се съхраняват в съоръжение на остров Орхидея,  непопулярно сред местните жители. По време на един телевизионен дебат Хуанг предага на всеки тайвански жител да съхранява в дома си малък контейнер с ядрени отпадъци, за да докаже неговата безопасност, докато се решава проблема за това съхраняване.

 Това предложение и други твърдения, направени от „Разрушителите на ядрени митове“, често се осмива от онлайн критиците и медиите. Мекият Чао без да повишава тон заявява, че про-ядрените активисти вършат „пропаганда“, със съмнителни твърдения за цената на и емисиите от  възобновяеми енергийни източници и за безопасността на атомните електроцентрали при  земетресения и цунами – нещо, което е все още обсъждано от експерти.

 На въпроса какво трябва да знаят гласоподавателите преди гласуването, Хуанг е категоричен: не е нужно те самите да са експерти. „Има известни основни познания, които хората трябва да имат за да гласуват, но не можете се тегли чертаза определянето им, казва той. „Трябва да знаете какво бъдеще ви чака, ако искате ядрено прекъсване“, продължава той, като отбелязвайки замърсяването на въздуха и прекомерното използване на изкопаеми горива.

 „Ако не ви пука“, казва той, „имате свободата да не гласувате.“

 Хуанг признава, че избирателят, гледащ телевизионните дебати, претоварен с конкуриращи се твърдения и обвинения, може да се окаже „по-объркани“, вместо да получи проясняване чрез фина настройка. „Но това е нормално“, казва той. „Хората винаги са объркани, когато правят избор в живота си.“

 Чао, говорейки от страна загубилите в референдума, би желал двете страни да са имали повече време да го обсъдят. „И двете страни трябва да имат известна самодисциплина за да обсъждат въпросите“, казва той, добавяйки, че хората гледат на въпроса като на „изключително високо-технически, сложен и труден за решаване”.

 Наблюдавайки нееднозначен експеримент на Тайван с пряката демокрация, Къри посочва Гражданското събрание в Ирландия, предшестващо успешния референдум през 2017 г. за узаконяване на абортите. Деветдесет и девет избрани гласоподаватели се събират на 10 срещи през уикендите за да изслушат свидетелства на експерти, да участват в сесии за въпроси и отговори,  дискусии на кръгли маси, и сондажи на широката общественост, които може да се включи чрез предавания на живо. Асамблеята, която започна седем месеца преди публичното гласуване и публикува доклада си един месец преди това, успява да „структурира дебата преди това”, казва Къри. Той също така насърчава многостепенните референдуми, които Обединеното кралство може да изпробва – макар и не точно по този дизайн – за да проведе втори Brexit плебисцит.

 Във всеки случай той твърди, че последните му изследвания показват, че избирателите на Brexit най-много се интересуват не от процеса или техния глас в процеса, а от добрия резултат. „Но точно това не гарантират тези преки демократични подходи,“ казва той – те могат да гарантират първите две неща, но „не могат да гарантират добри резултати“.

Тайван, казва Куортръп,“се учи в движение, но мисля, че посоката е правилна“. Той отбелязва, че изискването за кворум в избирателната активност не е универсално правило в референдумите. „Пряката демокрация позволява политика на предлагането, позволяваща на хората да поставят въпросите,” казва той, префразирайки китайската поговорка, че умът на трима обущари може да надмине този на мъдреца.

„Мъдрият човек може да знае много неща“, казва той, „но винаги има малки подробности, които „глупавите обущари” оцелват по-точно.“

Попитан за последните впечатления от първия си скок в пряката демокрация, Хуанг каза, че двете страни трябва просто да продължат и „да сложат повече информация на масата, за да могат хората да видят разликата. Информацията на някоя от страните ще бъде по-надеждна, по-убедителна ”, казва той.

„Но хората все още не разполагат с достатъчно време да знаят всичко за проблема с ядрената енергия или други въпроси като гей браковете,“ казва той. „Това е демокрацията, това са изборите в живота. Вие избирате кариерата, партньор си, училище. И никога нямате достатъчно информация.

Ако не чувствате да знаете достатъчно за да гласувате, Хуанг казва: „Просто опитайте. Това е живота.“