Изберете страница

Валутният борд остава, но курсът ще се сменя

Г. Лилов   

30.01.2020

Цитат (1) от по-долу:

“Решението на КФН подсказва, че отново партньорите ни от Запад май ще ни спасяват, ПОНЕЖЕ българските граждани не желаят, не искат да знаят, че могат да ги удавят и ги е страх да се спасяват сами”...  

цитат (2) в края:

“Съвет: Обърнете всичките си спестявания в евро или долари!”… т.е.

бел. ред.: 

Спасявай се поединично, защото за друго не ставаш и все други ще те спасяват… май както те благоволят. 

На 23 януари председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова и група депутати внасят за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ (бел. който обвързва българския лев към германската марка, a по-късно към еврото.)

Правят го по втория начин, задкулисно, чрез промяна в друг закон – така, че да не привлича вниманието на обществото. Правят го чрез предложение за текст в преходните и заключителни разпоредби към Валутния закон.

 Не си мислете, че го правят по своя инициатива. Те действат по нареждане на МФ и БНБ, които всъщност са истинските автори на исканата промяна.

 Нека да видим какво гласи досегашният член 29 от Закона за БНБ, в който е и частта за Валутния борд.

——————————————————————————–

Чл. 29.

 (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 5 юли 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

 (2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка.

 ——————————————————————————–

 ПРОМЯНАТА

 С новото предложение, представено като идея на Менда Стоянова и сие това отпада и се записва, че официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II и ЕЦБ.

——————————————————————————–

„Считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (накратко Резолюцията – б.р.) и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз“ (Споразумението).”

 ——————————————————————————–

 Механизмът ЕРМ у нас е популярен като „чакалнята” за еврозоната. Никой не ви го казва, но всъщност България (БНБ) отдавна е член на този механизъм – от датата на същото това Споразумение от 16 март 2006 г.

Ето ги и неговите правила и промените му, публикувани в Официалния вестник на ЕС:

 Механизъм на обменните курсове (ERM ІІ)

СПОРАЗУМЕНИЕ/от 16 март 2006 година/между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън/Еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз/(2006/C 73/08)/

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 21 декември 2006 година/между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън Еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън Еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз/ (2007/C 14/03)/

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 14 декември 2007 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз/(2007/C 319/04)/

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 8 декември 2008 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурата за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз/(2009/C 16/02)/

ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 8 декември 2008 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурата за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз/(2009/C 16/02)

МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ/ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 21 юни 2013 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки, чиято парична единица не е еврото за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън Еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз/(2013/C 187/01)

МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ/ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 6 декември 2013 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурата за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз/(2014/C 17/01)

МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ/ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА/СПОРАЗУМЕНИЕ/от 13 ноември 2014 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за изменение на Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън еврозоната за определяне на процедурата за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз/(2015/C 64/01)

 А ето и същественото, което ви интересува:

 Параграф (3), шести и седми абзац

 „- за валутата на всяка участваща държава-членка извън Еврозоната (наричана по-долу „участваща валута извън  Еврозоната“) се определя централен курс към еврото;

 — съществува стандартен диапазон на колебание от ± 15 % около централните курсове;“

 Освен това съгласно член 124 от Договора за създаване на Европейската общност, всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ интерес.

 Много съществен е и абзац 8 от същия параграф:

„— необходимо е да се гарантира, че всяка корекция на централни курсове се осъществява своевременно, така че да се избегнат съществени разминавания в съотношенията. По този начин всички страни по взаимното споразумение относно централните курсове, включително ЕЦБ, имат правото да започнат процедура при условията на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове;“

 Процедурата в случая е започната от България. Запомнете го!  Не от ЕЦБ!

 По това споразумение, както то гласи в член 17, ситуацията е следната (цитат)

 „Преразглеждане на централните курсове и участие в по-тесни диапазони на колебание

 17.1. Всички страни по взаимното споразумение, постигнато съгласно параграф 2.3 от Резолюцията, включително ЕЦБ, имат правото да започнат процедура в условия на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове.“

 ТЕХНОЛОГИЯТА

 Тази процедура е започната от България и като резултат от нея е текстът, който ни се представя като предложение на Менда Стоянова и депутати.

 В случай на невъзможност да се задържи диапазона на колебание на курса на лева към еврото извън допустимите плюс или минус 15% , ЕЦБ предоставя така нар. улеснение. За България то е определено на 530 милиона евро.

 Естествено, това количество е крайно недостатъчно и въобще няма да стигне.

 По тази причина на съвсем наскоро Кристалина Георгиева, шеф на МВФ, беше у нас по покана на правителството и на 19 януари – неделя, се срещна с премиера. По моя информация са уговаряни кредити с МВФ, понеже на международните финансови пазари никой не желае да даде и цент на България.

 Веднага след тази среща, на четвъртия ден в деловодството на парламента беше заведено предложението, подписано от Менда Стоянова за възможности за промяна на курса на лева към еврото.

 Направиха го точно сега по няколко причини:

  1. Възможностите за поддържане на сегашния надценен курс на лева към еврото се изчерпват
  2. Начело на МВФ е наш човек, българка и тя ще помогне
  3. По принцип такива промени в законите се правят тогава, когато същността им вече е договорена. И съгласувана.

 КУРСЪТ НА ЛЕВА И ОБЕКТИВНОСТА

Често казано, ще преживеем, макар и с мъка, отклонения от курса от плюс и минус 15%. 

30 ст. .. 1.65 лв. за 1 еврро

 Въпросът е каква спекулативна катастрофа ще ни сполети, когато тръгнем вече действително да въвеждаме еврото. Балтийските държави преминаха през такава спекулация и само чудото (масирана западна и скандинавска финансова подкрепа) ги спасиха от ситуацията на хиперинфлационен шок.

 По замисъл родната трансформация също трябва да мине през такава колизия, която да изприщи ЕС, ЕЦБ и МВФ.

 Обаче за да решат ни помогнат те, влияе и геополитиката. Затова не се чудете, че бяха подгонени иначе недосегаеми доскоро олигарси, като последният нашумял засега е Васил Божков, Всички те са известни с много добрите си си връзки с Москва и някои много специфични структури там.

 Дълги години, още от времето на началото на демократичните и пазарни промени у нас аз бях единственият по онова време привърженик на въвеждането на Валутен борд. Родният елит въобще не узря за него, а той му беше наложен силово от Запада. И слава богу, че това стана!

 Затова с чиста съвест ще кажа, че хората схващат Борда и валутното съотношение като нещо неизменно.

 Но не е така.

 Лично според мен сегашното съотношение не отговаря на днешните финансово-икономически реалности и ако бъде запазено, в най-близко бъдеще ще доведе до катастрофа с мащаби, равни или по-големи от онази при Жан Виденов (1996-1997), когато хиперинфлацията омете спестяванията, 17 банки фалираха и погребаха парите на вложителите си, появи се остър дефицит на хляб, бензин и дизел, дори се въведе, макар и за късо, за няколко дни и режим на тока.

 Ще отбележа, че България имаше не само възможност, но и предложение да влезе в Еврозоната заедно с балтийските държави – чрез Борда и без да се променя валутното съотношение, както стана при тях, но тогава тъпите ни политици от всички бои категорично отказаха този вариант.

 РАВНОСМЕТКА

Затова сега ще си платим цената. Няма как да избягаме от нея.

Заради следните причини:

  • С евро трябва да се покрият всички напечатани монети и банкноти у нас в обръщение – 19 млрд. лева, което е почти 10 млрд. евро.
  • Трябва да се покрият всички „депозити на виждане”, какъвто е терминът (влогове със срок до 1 година) на стойност 50 млрд. Още 26 млрд. евро.
  • Трябва да се покрият всички оперативни сметки на фирмите – според неокончателни данни 15 млрд. Още 7.5 млрд. евро.
  • Трябва да се покрият резервите на банките и др. финансови институции, средствата на държавата и т.н. – нови 5 млрд. евро.
  • Трябва да се запази резерв за тримесечно покритие на стойността на вноса – близо 5 млрд. евро.

И т.н., и т.н.

 Общите резерви на България са с равностойност 24 млрд. евро. Необходимата за въвеждане на еврото сума е около 56 млрд. Разликата е над 30 млрд.

 Реалните и бързоликвидни резерви от тези 24 млрд. родни пари обаче са около 12 млрд. евро.

 Ситуацията е ясна – не достигат ужасно много финансови средства и тогава се пуска ударно инфлацията, за да обезцени лева спрямо еврото.

 СЪВЕТИ

 ОБЪРНЕТЕ ВСИЧКИ СИ СПЕСТЯВАНИЯ В ЕВРО И ДОЛАРИ.

  1. АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ, ИЗНЕСЕТЕ ГИ В ЧУЖБИНА.
  2. И ВИНАГИ ПОМНЕТЕ, ЧЕ НА 28 ЮНИ 2014 Г. , ДЕН СЪБОТА ЗАРАДИ ФАЛИТА НА КОРПОРАТИВНА БАНКА И СЪЩО СПРЯЛАТА ДА ПЛАЩА ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА БЕШЕ ВЗЕТО РЕШЕНИЕ ЗА БАНКОВА ВАКАНЦИЯ И ОТМЯНА НА БОРДА.

 НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, НА 29 ЮНИ В НЕДЕЛЯ ПО ОБЯД СЛЕД СПЕШНАТА НАМЕСА НА ЕС и ЕЦБ, КОИТО ОТПУСНАХА НЕДОСТИГАЩИТЕ ПАРИ, ЗА ДА НЕ ИЗПАДНЕМ В КАТАСТРОФА, ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА И ФАЛИТЪТ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА БЕШЕ ИЗБЯГНАТ ПО ЧУДО.

ПАК МОЖЕ ДА ВИ ИЗНЕНАДАТ В НЯКОЙ ПОЧИВЕН ДЕН, ЗА ДА НЯМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РЕАГИРАТЕ ЗА ПАРИТЕ СИ.

 И ДАЛИ И ДОКОЛКО – В КАКЪВ РАЗМЕР ЩЕ НИ СПАСЯВАТ ЗА ПОРЕДЕН ЗАПАДНИТЕ ПАРТНЬОРИ НА БЪЛГАРИЯ?

 БЕЛЕЖКА

 Новият дълг на държавата от началото на тази година до днес – по-малко от месец време достигна 400 милиона лева, в бюджета на страната е записано, че новото задлъжняване за 2020 г. може да достигне 2 милиарда и 200 милиона лева. Всъщност чрез държавните банки (ББР) и чрез др. финансови инструменти то е далеч по значимо.

 ——————————————————————————–

Давам актуалният и сега пост от 2015 г. ВАЛУТНИТЕ БОРДОВЕ – ПАНАЦЕЯ ИЛИ ..

 

Някои бележки по принцип.

 Валутните бордове не са панацея, като ги представя представящият се за техен баща Стив Ханке. От последните 36 такива валутни бордове по света над половината са фалирали в гръм и трясък (най-известен пример e Аржентина). Те са като много горчиво лекарство с тежки странични ефекти или неотложна животоспасяваща операция. Най-лошото – операцията, дори и да е сполучлива, не означава, че цял живот икономиката може да лежи в реанимацията.

 И малко факти

  • като начало на съвременните бордове се счита периода 1949-1950 год. Тогава Великобритания въвежда парични съвети в 4 деколонизирани страни – о. Мавриций, Сейшелски острови, Малдивски острови и Нова Зеландия.
  • като правило страните престояват в режим на Борд (Паричен съвет) ограничено време. В това отношение интерес представлява Аржентина, която на 3 пъти влиза в паричен съвет : 1902 – 1914, 1927 – 1929 както и от 1991 до 2002. При нея президентът Едуардо Дуалде с декрет от 06. 01. 2002 год. реши да отмени системата на паричен съвет и да „песофицира’’ икономиката и банковите балансови отчети асиметрично и в крайна сметка да отпусне курса на песото на 12. 02. 2002 год.
  • общо около 70 страни са преминали в режим на паричен съвет при различните етапи от своето развитие.

 Примерът

 Като най-успешен Борд в света и сочен винаги за пример се счита този в Хонконг.

 Но ВНИМАНИЕ(!): досега той е три пъти въвеждан и два пъти отменян. Съответно периодите са 1935-1941, 1945-1974 и от 1983 г. насам. От края на 2012 г. вече има някои проблеми с него. Проблеми, понеже е наложен режим, който ограничава тегленията на спестяванията от банките за различни цели (например за покупка на имот трябва да получиш разрешение от централната банка, за да ползваш спестяванията си).

 Практиката

  1. Почти винаги има тежка криза в жизнения цикъл на един Борд заради нереформирана икономика или световна рецесия.

 Тя завършва само по два начина: или с пълен крах или с външна помощ съответната страна преминава в друг режим, въвеждайки друга валута (пример са балтийските страни, които влязоха в Еврозоната

 Средният живот на един Борд е между 15 и 18 години, изключение са някои случаи на по-дълъг срок. Като в Хонконг, Бахамите и Кайманите и др. офшорни острови – разбирате защо.

 

Грешките

 Закотвянето на националната валута към някоя чужда в определен курс въобще не е постоянна, константна величина за времето на съществуване на Борда.

 У нас напълно погрешно се счита, че като 1 евро е приблизително два лева, то е за веки веков до влизането ни в Еврозоната.

 Да, ама такова правило или закономерност при валутните бордове няма.

 Например най-успешният от тях – този в Хонконг от 1983 г. насам няколко пъти е променял валутното съотношение. Процесът е необходим, за да се изгладят възникващите диспропорции между родната и съответната чужда икономика и финанси, реалната покупателна сила на двете валути, и т.н., и т.н.

 МНОГО СКЪП ЛЕВ И МНОГО ЕВТИНО ЕВРО

 Едно сравнение само по един показател – ние се закотвихме към немската марка и чрез нея преминахме на котва евро. Според тогавашните анализи на МВФ курсът не трябваше да е 1000 лв./марка, а между 1300 и 1400 лева при котва марка и 1750-1800 при котва долар. Т.е още тогава левът беше надценен.

 От 1 юли 1997 г. до 1 януари 2015 индексът на инфлацията – потребителските цени в Германия е поскъпване с 13,4 пункта общо за целия период.

 У нас за този период инфлационният индекс е 321% (приемам официалните данни въпреки многобройните смени на методики, за да се замъгли реалното поскъпване)

 Т.е. онзи курс, по който привързахме лева към марката/еврото вече напълно се е откъснал от реалността. Левът става много скъп (така се събира свръх доход от стадото народ, без той да го разбере), а еврото – безумно евтино у нас, което облагодетелства едрият бизнес (продаваш у нас, купуваш най-евтиното евро в Европа и го скътваш в чужбина!)

 Та затова сегашният валутен курс се държи от елита с цената на всичко, вкл. и с огромната пробойна, която създава в Борда и ще го потопи. Философията е – ама що е келепир, то е сега да го грабнем, пък после и потоп да дойде, не ни дреме.

 Като обобщение:

 Бордовете дават сигурност, ала за сметка на лишаване от гъвкавост във финансите, респективно икономиката. Мъртвото закотвяне – сякаш завинаги по точно определен курс по правило накрая проваля Борда с огромна по размер катастрофа и хиперинфлация.

 Валутните бордове в редица случаи са чудесен инструмент при излизане от финансово-икономическа катастрофа. Но за да съществуват успешно, те се нуждаят от три неща – работеща икономика, постоянни пазарни реформи и финансово напасване и НАЙ-ВАЖНОТО – постоянен приток на външен капитал във всякакви ситуации.

 Т.е. те предполагат стабилен размер на местната икономика, ключово стратегическо място или положение в световната икономика и финанси, за да просъществуват достатъчно дълго (Хонконг е именно такъв пример като врата към Далечния Изток и Китай).

 При световни рецесии Борда се оказва фактор, който стеснява възможностите на съответната страна за ограничаване на негативните ефекти.

 Конкретно за Гърция

Бордът не е възможен теоретически, както и практически в сегашната ситуация!

 Дори теоретически е тъпо да се откажеш от еврото, за да привържеш драхмата към него.

 И втора причина – бордовете изискват покритие с валута на местната парична единица, банковите сметки, спестяванията, както и резерв от нея за стокообмена за известен гарантиран период. Гърция е тотално фалирала. Необходими са стотици и стотици милиарди нови пари, ако се търси запазване на сегашните финансови параметри, спестяванията, покритието на дефицити в платежния баланс и т.н.

 Т.е. какъвто и да Борд там е възможен само като операция след финансово-икономическа катастрофа с нейния инфлационен шок . Т.е. както се случи и у нас по времето на Виденов.

 Вижте, Борд се въвежда по два начина:

 1 при работеща икономика в подем.

  1. или след тотална катастрофа за нейното овладяване. Навремето гърците влязоха в един голям, специфичен макроБорд – Еврозоната, но безотговорно проиграха тази историческа за тях възможност. Сега този Борд се срутва на микроравнище при тях с параметри, подобни на срутването му например в Аржентина.

 

И последно за нас:

 Развитието на ситуацията с Гърция поразително се откопирва в развитието на ситуацията с България.

 При тях процесът се проточи десетилетие. Стартира през 2006-2007, стана необратим някъде във втората половина на 2008, технически фалираха през 2010, истинският фалит обаче дойде чак сега благодарение на огромните много и много многомилиардни финансови инжекции.

 Такива за нас нито има, нито ще дойдат.

 При нас процесът – началото му се открои като необратимо през 2012, когато ускорено започнахме да взимаме заеми, за да върже страната криво-ляво двата края.

 Нашият технически фалит дойде в края на тази зима (2015), когато отидохме на заем (8 млрд. евро), равен по стойност на целия годишен бюджет на Република България.

 Краят на българската финансова Одисея вече е съвсем близо и зависи както при Гърция единствено от това доколко още ще ни отпускат заеми.

       Григор Лилов

ДЕВАЛВИРАТ ЛЕВА ЧРЕЗ ФАКТИЧЕСКИ ОТКАЗ ОТ БОРДА

   21 фев. 2020

ШАМАРОСАХА ГАЛЕНО БАНКОВО ДЕТЕ

Комисията за финансов надзор (КФН) отхвърли предложението на Първа инвестиционна банка (ПИБ) за нови акции.

Тази и още една банка (Инвестбанк) се оказаха причината за дадения заден ход към Еврозоната, който премиерът нарече „когато постигнем обществен консенсус“.

На заседанието си на вчера КФН реши:

„2. Отказва да издаде потвърждение на проспект за първично публично предлагане на акции, които да бъдат издадени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София.“

При прегледа от Европейската централна банка ПИБ беше една от двете финансови институции, които не се справиха със стрес-тестовете. (другата е „Инвестбанк“ на генералския ДС кръг „Монтерей“)
Централните европейски банкери поискаха увеличение на капитала й с 263 млн. евро, за да се запълни зейналата финансова дупка.

За да се справи с изискванията, в края на мин. г. банката оформи над половин милиард лоши кредити – 538 млн. лв, като ги изчисти от балансите с продажба.

Със същата цел подготви и проспект за публично предлагане на акции за 200 млн. лв., който вчера не беше одобрен от регулатора. С основание – една финансова дупка не се пълни, а само маскира с нова финансова дупка.

За двамата собственици на ПИБ – Цеко Минев (известен като Цеко от Алеко) и Ивайло Мутафчиев (племенник на Тодор Живков) имам редица разследвания, първите от които вече навършиха четвърт век, посветил съм и очерци в моите книги.
На тази милиардери това е третата им банка, поела по пътя към фалита. Първата им беше Първа частна банка (ПЧБ), втората – Агробизнесбанк. Сегашната им – ПИБ е известна с това, че досега на два пъти е спасявана от държавата.
Известна е и като банката на роднината им-олигарх Христо Ковачки, ползващ я като своя касичка, както и като новата банка–касичка на кръга „Делян Пеевски“, през която бяха оправени маса „взаимоотношения“ и разни цесии от фалита на старата „касичка“ – Корпоративна банка.

БАНКИТЕ, ЕВРОТО И ЧАКАЛНЯТА МУ

Отказът на Комисията за финансов надзор е логична закономерност от намерението ни да въведем еврото.
Защото едно от условията за влизане в чакалнята на Еврозоната е надзор от Европейската централна банка (ЕЦБ) върху основните финансови институции у нас. Това е логично, понеже в случай на финансова криза или фалит на някоя от тях, ЕИБ ще се бърка за спасението им и това на паричното здраве на България.

Само ще напомня, че покрай драмата с фалита на Корпоративна банка и ПИБ на 28 юни 2014 (събота) беше взето решение за отмяна на Борда и банкова ваканция (затваряне на всички банки у нас).
На следващия ден – 30 юни 2014, неделя, ЕС, Европейската комисия и ЕЦБ се намесиха и обещаха помощ и затова в понеделник не влязохме в блокаж на влоговете и спиралата на хиперинфлацията.
А на 14 юли 2014 г. след съвещание при президента всички политически сили с пълно единодушие заявиха за решението си България да кандидатства за Единия банков надзорен механизъм на ЕС (присъединили сме се към него, ако не знаете) и за чакалнята за еврото.
Така че онова, което ви разказват тези месеци политиците, експертите, медиите за чакалните и прегръщането на еврото от България, всъщност е вече брадясала новина на възраст 6 години

Проблемът с ПИБ и Инвестбанк, които са любими дечица както на официалните власти у нас, така и на неофициалните ДС-власти е онова, което ни спира по пътя към приемане на еврото.

Затова изведнъж Бойко Борисов даде „заден ход“ по този път до „постигане на обществен консенсус“, както се изрази.

Банките – т.е. техните собственици не желаят да разчистят, а прикриват огромните задължения (лошите кредити) за три олигархични групировки – групата на Христо Ковачки (станал известен с боклука на мафията в ТЕЦ-овете му), групата на КОЙ – Делян Пеевски, групата „Монтерей“ на генералите от бившата Държавна сигурност, както и онова, което са прибрали разни Цеко от Алеко и близки роднини на Тодор Живков.

Вече няколко пъти коментирам в постове, че без да се реши най-сетне проблемът с тези банки, всякаква надежда за пълноправно членство в ЕС е пълна илюзия.

Политическите сили знаят това и намериха път да девалвират лева чрез фактически отказ от Борда с промени чрез друг закон на този за БНБ.

Тръгнаха да повтарят пируета от миналото с идеите им тогава как да се излезе от фалита на Корпоративна банка и банкрута на Първа инвестиционна банка.

Решението на КФН подсказва, че отново партньорите ни от Запад май ще ни спасяват, понеже българските граждани не желаят, не искат да знаят, че могат да ги удавят и ги е страх да се спасяват сами.

Григор Лилов

Бел.ред. из коментарите на г-н Лилов под поста във Фейсбук, Григор Лилов:

“Тези хора – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев не само бяха сред собствениците, но членове и на Борда на банката. Не е за учудване – тя е производна от Първа частна банка и направена с нейни пари. Както отбелязах в онова разследване преди четвърт век, новите банки у нас бяха направени с едни и същи 200 млн., превъртени от една в друга банка, оттам – в трета и т.н. Христо Александров – Салфетката (бивш келнер), който се водеше собственик и банков шеф, в случая беше подставено лице. Фактите са документирани официално, вкл. и сензационни – по съдебното дело за фалит в решението си съдът записа, че още от първия ден на създаването си Агробизнесбанк е работила като финансова пирамида.“

“Само експозицията към олигарха Ковачки е за милиард, а тази, свързана с безработния кипърец Георгиус Георгиу и неговите офшорки ги слага в джоба си. Факт е, че въпреки подаваната им манипулирана и фалшифицирана информация Европейката централна банка откри в едната банка дупка в капитала за над четвърт милиард евро, а в Инвестбанк на монтерейци и сервитьорката Петя Славова – дупка за над 100 млн. лв. Такива дупки в капитала, който покрива само част от задълженията, означават финансови ями при пасивите в първия случай за няколко милиарда евро, във втория – за половин милиард. (пояснение: става дума за покритието на вложените депозити, които в баланса се водят като пасиви)“

Пътят към Еврозоната

Президентът обсъди с управителя на БНБ приемането на еврото

Бизнесът: Спрете с апокалиптичните твърдения за еврото и исканията за референдум