При затворена система и липса на права за реално участие в публичното управление откритите безпартийни открити събрания или клубове на свободата са първия и единствен инструмент за наше пряко участие и извоюване на такива права – ТЕ са място за ДОГОВАРЯНЕ и ОРГАНИЗИРАНЕ на всенародни действия, чрез ТЯХ ние, гражданите ще станем реална сила преди партиите и всякакви други организации.

НЕ затворени „ранобудни щабове”, „кръгли” маси с пропуск и самозвани „овчари“ под всевъзможни етикети, които ни казват какво „искаме“! 

У нас или в чужбина, където и да си, събери хора на открит разговор (в кафе или градинка) – на живо.  С листовки по спирки и магазини или като пикет на оживени места покани хора за разговор КАКВО и КАК да променим. Желаните промени и общи действия се договарят между всички събрания (клубове) в България и в чужбина, не се спускат „отгоре“.

Следва „гласуваме с краката” на площите в цялата страна – достатъчно представително (1 000 000+) за предсрочни избори и превземене на законодателната власт с делегати, издигнати от събранията като независими или чрез временна партия с ДОГОВОРИ за МАНДАТ (поръчка) да въведат веднага след изборите желаните промени – било чрез НС (което и БЕЗ ВНС може да променя 99% от Конституцията), било чрез референдуми.

БУНТ, мирен и всенароден, но за искания, договорени между всички – това е последното право на всеки обезправен народ!

Събранията (клубове на свободата) остават като постоянна институция и инструмент (гаранция) на пряката гражданска власт и след като си вземем правата за пряко участие. Защото и най-добрите права могат да се нарушат, вкл. и от правоохранителни органи – гледаме го всеки ден. В такива случаи събранията са последната сила, готова да защити суверените ни права с всенародни действия. НЕ полицаи, съдии, прокурори, омбудсмани, президенти, „големи братя“ и протести „на парче“, да не говорим за яловите „обществени” съвети, одобрени от кметовете, министри и директори на БНТ и БНР!

Спонтанното самоорганизиране  в общи събрания под разни имена – клубове, народни общества, съвети, комитети съпътства всички революции– от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. (вж. Хана Аренд, За революцията) Това са места за пряко включване на изключените в публичното управление. И макар впоследствие самите революционери да ги премахват или „забравят“ да включат като постоянна институция в конституциите, точно в тях Хана Аренд вижда „духа на революциите” – вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода  – право и възможност за всеки да участва свободно и равноправно в публичното управление като упражнява пряко своя дял от публичната власт. 

Общите събрания като най-масова форма за пряко включване в политиката, възникват спонтанно, но не стихийно. За разлика от „властта на тълпата”, където без правила под гръмки лозунги и зад гърба на „участниците” отделни демагози прокарват волята си като „обща воля”, събранията работят по регламент – правила, гарантиращи свободно и равноправно участие на всеки. Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по такива правила, гарантиращи това участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламент определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. имало забрана за местни въпроси – обсъждани са само общонационални такива).

Не по-малко важна е пряката и федеративна (хоризонтална) връзка между събранията – без „център“. Още при първата им поява преди войната за независимост в Америка, към местните градски и селски събрания задействат „кореспондентски комитети”, поддържащи тази връзка  и неслучайно членовете им са наказвани със смърт от англичаните.

Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети са допуснати до участие в политическия живот в края и на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).

Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го наричат от разни „парашутисти”, анархисти и прикрити партийни активисти ги отклоняват от борбата за овластяване на „атомите” в мрежа от общи събрания.

А у нас какво ни остава при напълно затворената система, изключваща гражданите от управлението на страната, освен да се свържем в паралелна сила за всенародни действия и промяна, ДОГОВОРЕНА между ВСИЧКИ? БЕЗ пряко включване на най-широк кръг хора в събрания по места, истинските промени лесно се подменят с лъже-промени от лъже-бунтари и лъже-спасители, партийни къртици и „ранобудни” мишки, спонсорирани от Изток и Запад.

СТИГА разговори с глухи „представители“, парламентарни комисии и „обществени” съвети без рашаващ глас! Всенароден разговор между всички – как да освободим България!  Правиш го ТИ.