Пряка демокрация в Европа

В Европа, освен в Швейцария, почти няма права на пряка демокрация. Референдумите са рядко явление, а други форми за пряко участие на гражданите в публичното управление няма.

На равнище ЕС въобще няма пряка демокрация. Ако погледнете европейския „набор инструменти за участие” (participation toolkit) ето тук http://www.eesc.europa.eu/eptac/en/participation-toolkit.html, ще видите 5-6 форми на участие, но те не са демо-крация, т.е. власт – гражданите могат да предлагат, питат, молят, сигнализират, да се жалят, но… не решават нищо. Почти не си струва да се четат, защото не се различават много от „правота на сигнали, жалби и предложения” в Татовата конституция. Дори с по-висока бариера за едно предложение до ЕК – милион подписа от поне 7 страни.

Европейските граждани можеха да получат реални права на пряко участие – имаше оживен дебат и силни искания за това по време на Конвента, свикан да напише проекта на неуспялата Европейска конституция през 2002, но вариантите още тогава еволюираха низходящо и правото ни на пряко участие  се сви до…  право да просим от чиновници в ЕК, дори неизбрани от нас, както си остана и досега след малката поправка, че успелите инициативи се разглеждат в ЕП и той се произнася по тях, НО… все така БЕЗ ПРАВО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА към самия себе си (?!?) – решават комисарите в ЕК. Отдавна констатираният, дмократичен дефицит в ЕС си остана – фрапиращ, но… устойчив. 2017 година благоволиха да „отключит” темата и заявиха намерение… да „смажат” малко механизма – не, нямало да го променят, няма да пипат Договора и затова е малко интересно да привеждаме изявленията. Който иска, може да ги види тук – как говорят с нас чиновници, недосегаеми от нас. Април с.г. Комисията обяви намерение да ревизира правилата за Европейска гражданска инициатива след широко публично обсъждане и събиране на предложения по техен въпросник и приложени становища при желание, вкл. он-лайн до 17 август с.г.  Въпросникът не допускаше дори да се предлага промяна на допустимия предмет и незадължителния характер на гражданската инициатива. На 13 септември ЕК внесе Предложение до ЕП и Съвета за такава промяна. Предлаганите подобрения са чисто технически. Все така инициативата ви става законодателна инициатива, ако чиновниците в ЕК решат така по своя преценка. (вж. документите на http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/regulation-review)  В обсъждането през Нета са получени 5323 отговора по въпросника (вкл. 124 от името на организации, а другите – от отделни лица, вкл. анонимни) и 31 становища. Има ги на същата страница. Писахме и ние, но каква полза – отново решиха вместо нас. И против нас. 

През 2021-2 г. с голямо закъснение поради Ковид стартира помпозен общоевропейски дебат за „Бъдещето на ЕС“ с четири общоевропейски и множество национални дискусионни форуми, многообещаващо, попълнени с обикновени европейски граждини, изпращащи препоръки до финалната конференция, която, обаче, непонятно как и защо игнорира в Крайния си Доклад най-съдържателните национални предложения (напр. Белгия) точно за реалното пряко и решаващо участие на гражданите в управлението на Съюза. „Зарадваха“ ни само с козметично разкрасяване на старото ни „право да молим“ всевластната Комисия да допуска до Парламента едномилионните ни прошения.

В отделните страни, както казахме, има тук-там право на референдум – т.е. право гражданите да го свикват с определен брой подписи. Без Франция, Германия и Великобритания, Холандия, Белгия, Австрия…  От немските щати – само в Бавария, градски – в Хамбург и др.

Водач по брой проведени референдуми след Швейцария стана… Литва – към 10 референдума и то повечето свикани от граждани и синдикати. Много от тях, обаче, неуспешни – ударени с „балтията” на КВОРУМА (броя гласували) като условие за тяхната валидност! Какво да чакаш друго от лъже-демократи!?

Няма друг вдъхновяващ пример, освен швейцарския, но да го копираме няма да стигне в местното „блато с крокодили“ при ограбен, зависим и прогонена вън народ без силна средна класа – ще ни трябват много по-силни инструменти за пряко участие и контрол във всички власти (вж. Инструменти на свободата)

Да се свържем и договорим във всенароден разговор каква и колко пряка демокрация ни свърши работа в България и в ЕС, където очевидно не стига само „представителната демокрация“ и то с безгръбначен парламент и безконтролни чиновници, пиещи си кафето с 30 000 частни лобисти в Брюксел. Въ всеки случай и ЕС, и България ще станат по-силни и богати с ПОВЕЧЕ и ПО-СИЛНА пряка демокрация!

В повечето европейски страни има фенове и групи, дори партии на пряката демокрация, но за колко от тях тя е истинската цел, а не самореклама и прикритие на други цели? Дяволчето е в детайлите, открива се чрез най-широк свободен всенароден разговор, където всички мислещи хора сами и заедно отсяват глупостите. Включи се!