САЩ

След Бог, властва народът!

(мото на герба на щат Южна дакота)

САЩ са федерация. Пряка демокрация има само на щатско равнище в отделните щати, не и на общодържавно равнище.  Но в отделните федерални единици – щатите – се приемат най-важни закони, така че милиони граждани в САЩ имат пряка законодателна власт.  В 25 щата гражданите могат да свикват референдуми, във всички щати отдавна са утвърдени задължителните референдуми за конституционни промени и са проведени хиляди референдуми по инициатива на законодателните органи. Общинските и градски референдуми от 100 години насам са безброй. Общодържавни референдуми няма. Разбира се, винаги остава и въпросът доколко провежданите референдуми са свободни или контролирани от някой друг, освен избирателите.

Там където гражданите могат да свикват референдуми това става с определен брой подписи като процент от гласувалите в последните избори или от броя на регистрираните избиратели. Процентите варират от … до … Сроковете за събирането им от… до … Навсякъде е утвърдено издаването на бюлетин за информиране на избирателите, вкл. и за аргументите „за” и „против”. Винаги се представя и „цена” на предлаганата промяна – колко ще „харчи” и откъде пари.

Това право е извоювано само в половината щати от средната класа в началото на 20 век като реакция срещу задкулисното изкупуване на депутати от едрия бизнес поради глухата съпротива на политическата класа и големите пари, продължаваща, впрочем, и до днес. В отделни щати, дори и въведено, право се блокира с процедурни прегради, като напр. в Юта – там 20 години се изисква нотариално заверяване на подписите за свикване на референдум. В резултат на това първият референдум, свикан от граждани се случва 20 години след въвеждане на „правото”, когато отпада хитроумната преграда. Друга такава преграда е забраната за платено събиране на подписи и събирането им от хора с „външно” местожителство, трета – броят подписи, който упорито някой бута нагоре, четвърта – кворумите за валидност тук и там.

За разлика от Швейцария гражданите могат свикват законодателни референдуми и по свои проекти, наред с възможността да свикват и вето-референдуми по приети от щатските „парламенти” актове в определен срок след приемането им.

Кворуми за валидност на референдумите почти няма, така че противниците на предложението и незаинтересованите не могат да влияят с негласуване върху резултата.

Обсъждането на предлаганата промяна не е съвсем свободно и равноправно, въпреки задължителния информационен бюлетин, защото предизборните кампании струват пари и въпреки примерите как милиони долари губят срещу хиляди, статистически това не е „правилото”. Големите пари доминират и в референдумите, когато няма силни гаранции за равноправно представяне на алтернативите.