Швейцария е федерация. Пряката демокрация работи на три равнища – федерално (общодържавно), кантонално и общинско.  Състои се главно от право на референдуми – задължителни или свиквани от гражданите – пряка законодателна  власт на гражданите. В различен обем на трите равнища.

Първият общодържавен референдум е контролиран – през 1802 г. по наложена от Наполеон Конституция, превръщаща Швейцария в унитарна държава със задължителни конституционни референдуми. Референдумът е предрешен чрез странно правило негласувалите да се броят гласували „за”, при което  те (167 000) заедно с гласувалите „за” (72 500), побеждават мнозинството гласували „против” (92 500). Иначе не би минала Конституцията, изтриваща кантоните, които и съответно Конфедерацията са възстановени през 1815.

През 1830 и сл. в кантоните се въвеждат задължителни  конституционни референдуми и възможност, такива по инициатива на гражданите и законодателни референдуми по инициатива на гражданите.

След граждански размирици и почти гражданска война през 1848 и на федерално равнище се въвежда задължителен конституционен референдум и право на гражданите да свикват такъв за изцяло нова Конституция, предложена от тях.

През 1860-те в кантоните въвеждат право на законодателна инициатива за гражданите.

През  1874  и гражданите получават право да свикват федерални законодателни вето-референдуми – т.е. само за утвърждаване или не на актове, приети от законодателното събрание. Гражданите няма и до днес право да свикват референдуми по предложени от тях закони (през 2013 г. това не мина на референдум). Федерални референдуми могат да се свикват и от законодателните събрания на кантоните.

През 1891 г. години гражданите получават право да свикват федерални конституционни  референдуми по частични промени в Конституцията, предложени от тях.

Швейцарските жени получават право да гласуват във федерални референдуми през… 1971 г. (!?)

През 1977 е вдигнат броят на подписите за свикване на конституционни и законодателни вето-референдуми – съответно от 60 000 на 100 000, събирани за 18 месеца и от 30 000 на 50 000, събирани за 100 дни. От 1987 г. има възможност за гласуване с двойно „да” при гражданска инициатива с правителствен контра-проект.

Понеже гражданите могат да свикват федерални референдуми само за утвърждаване или не на закони, приети от парламента, а по свои проекти – само за промени в конституцията, федералната конституция е „обрасла” със законодателна материя, което не изглежда да е голям проблем, след като преди няколко години не пожелаха да променят това в пореден референдум. В кантоните гражданите имат правото да свикват местни референдуми по свои проекти. 

Няма никакви кворуми за валидност на референдумите – негласуващите не влияят на резултата.

Обсъждането на алтернативите е свободно и равноправно – с гаранции за това в медийните закони.

Може да се гласува и по пощата. В някои кантони – и по Интернет.

Забележителна форма на пряка демокрация в Швейцария е швейцарската армия, състояща се от граждани-войници – милиционна система. Всеки до определена възраст е войник, посещаващ през година тренировъчни сборове. Оръжие и екипировка – в къщи. Какво да кажем повече – въоръжен народ – свободен народ!