Без рамо от българите в чужбина няма да стане
N.B. Преди 2000 години един римски сенатор предложил всички роби да носят бяла лента на ръката за да ги различават по-лесно. НЕ, казал друг по-умен – ако видят колко много са, ще вземат да вдигнат бунт!
При затворена система и липса на реални права за участие на гражданите в публичното управление повсеместните общи събрания са началния и единствен инструмент за такова участие, както и за извоюване на другите необоходими права за пряк контрол. Събранията стават места за разговор, договаряне и ОРГАНИЗИРАНЕ на всенародни действия (вж.) преди всякакви партии, самозвани „овчари“, „ранобудни щабове” и „кръгли” маси с пропуск да ни казват какво „искаме“! Затова трябва да са не по-големи от 100-200 души, като се свързват и в група он-лайн.
При глухи „представители“ – всенародно„гласуване с краката” на площада – 200 000+ за ПРОМЕНИ ДОГОВОРЕНИ МЕЖДУ ВСИЧКИ, не спуснти „отгоре“. Свързани ЩЕ ГО МОЖЕМ – БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на всеки обезправен народ. След което с предсрочни избори и издигнати от събранията кандидати, подписали ДОГОВОРИ, превземаме НС и си даваме права за пряк контрол – не с ВНС, а с РЕФЕРЕНДУМИ за промяна на конституцията и съответните закони. И всеки си гледа работата без усещането, че някакви там от твое име те лъжат и крадат ЧРЕЗ „твоята“ власт.
Събранията остават и след като си вземем права на пряко участие, защото и най-добрите права могат да се нарушават. Тогава събранията са последната сила и инструмент за пряка гражданска власт – ТЕ ще защитят нарушените права с всенародно действие. НЕ омбудсмани, президенти, „големи братя“, протести „на парче“, да не говорим за спънатите им „обществени” съвети, одобрени от кмета, министъра или директора на БНТ и БНР.
Спонтанното самоорганизиране на хората в общи събрания под разни имена – клубове, народни общества, съвети, комитети) съпътства всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. Това са местата за пряко включване на изключените в публичното управление. И макар че впоследствие самите революционери ги премахват или „забравят“ да включат като постоянна институция в конституциите, Хана Аренд вижда точно в тях „духа на революциите” – вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода – право и възможност всеки да участва свободно и равноправно в публичното управление и упражнява пряко своя дял от публичната власт.
Общите събрания като най-масова форма за пряко включване в политиката, възникват спонтанн
о, но не стихийно. За разлика от „властта на тълпата”, където няма правила и под гръмки фрази зад гърба на „участниците” отделни хитреци налагат волята си като „обща воля”, събранията работят по регламент – правила, гарантиращи твоето свободно и равноправно участие. (вж. и Окупирай Уолстрийт)
Решаваща е пряката и федеративна връзка между събранията – без висшестоящ „център“. Преди войната за независимост в Америка, към местните градски и селски събрания действат „кореспондентски комитети” – конници, поддържащи тази връзка между събранията. Точно те са считани за най-опасни и техните членове са наказвани със смърт от англичаните.
Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила за свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламент определя кой, как и по какви въпроси може да се говори (напр. имало е забрана за поставяне на местни въпроси – обсъждани са само общонационални такива).
Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети са допуснати до участие в „играта” към края и на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).
Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го наричат, от разни „парашутисти”, анархисти и прикрити партийни активисти ги отклоняват от борбата за овластяване на „атомите”.
Протестът на „жълтите жилетки“ във Франция, изглежда отчита този опит, вкл. и от 1968 и „нежните“ революции, вкл. „арабската пролет“, където големите леви, десни и религиозни образувания – партии, синдикати и т.п. печелят изборите, а не простестиращите, които не се организират в независими структури за участие в тях. Ето, „жълтите“ започнаха излъчване на делегати от събрания в департаментите (вж. тук)
А у нас… какво ни остава при напълно затворената система – съд, медии, избори – изключваща гражданите от управлението на страната – освен свързване преди партиите в независима сила за всенародни действия и промяна, ДОГОВОРЕНА между ВСИЧКИ.
БЕЗ твое пряко участие в договаряне на желаната промяна тя се подменя с лъже промени от разни партийни къртици, „независими“ „парашутисти“ , „ранобудни” мишки (на каишка) и пр. „риформатори“ спонсорирани от Изток и Запад.
СТИГА разговори с глухи и слуги на други в парламентарни комисии и „обществени” съвети! Всенароден разговор между всички – как да освободим България, как да издигаш твои кандидати във всички избори с Договори за мандат (поръчка), с какви инструментите за пряк контрол и т.н.
Как се създава местно събрание (клуб на свободата)? Призоваваш хора с: пикети (вж.), обяв и покани за открит разговор (вж.)?
Събирането на подписи за референдуми по болни въпроси също е форма за свързване на хора за общи действия, дори да не съберете нужните подписи по сегашния им пробит закон.
Да го направим в твоя квартал? Дай рамо от чужбина ! Раздай от тези!
Защо излизат малко на протестите – дори за общи искания, а не само в протестите „на парче“? Защото малко вярват вече на голи лозунги и „честни сини очи“. Ще повярват, ако исканията минат през тях – в разговор и договаряне какво и как. Къде места за такива разговори, ако не в кварталите – в открити за всеки Клубове на свободата – достътачно малки за да може всеки да участва свободно и равноправно – на живо и в Нета между всички.
много хубав анализ с конкретни предложения. Четейки и на мен ми хрумна един сценарий за всенародно неподчинение, а ето и моето предложение към всеки който смята че живота става абсолютно непоносим в България: Идва зима идват студове, ПРЕСТАНЕТЕ ВСЯКАКВИ ПРОТЕСТИ останете си в къщи на саладка и ракийка (може и греяна)съберете се със съседи или приятели гледайте телевизията и се наслаждавайте на коментарите им. Оставете работата на собствениците кръвопийци. Няма да студувате на протестите, няма полиция да ви блъска и бие, няма да харчите гориво или се блъскате в транспорта да стигнете до работа просто всички останете след Новогодишния ден в къщи за ТРИ СЕДМИЦИ и се наслаждавайте на резултата които подобно действие ще доведе. НЕ СЕ БОЙТЕ НЯМА ДА ВИ УВОЛНЯТ след като се върнете на работа след ТРИ СЕДМИЦИ – даже ще ви се зарадват. АЙ хора/роби та нали тези рабоподатели трябва да им върви производството за да печелят. Ефекта е че след като се върнете на работа след ТРИ СЕДМИЦИ и искате по добро заплащане и уважение ще ви изслушават внимателно защото знаят какво става с бизнесите им ако решите отново да си вземете РАКИЕНА и САЛАДКА „неплатена отпуска“. ЕТО ИДЕЯТА ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ОПИТАМЕ ТРИ СЕДМИЧНА ПОЧИВКА и ДА ЗАПОЧНЕМ Новата Година 2019 на ракийка и саладка с със съседи и приятели и да ЗАПОМНИМ 2019! НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА „ПЕХОДА“ и псевдо демокрацията в България. ДА ВИ Е СЛАДКО СЪНАРОДНИЦИ.
А не е ли същото ако в деня на Избори всички отидем да речем за гъби и там на полянката си пием ракийцата с печени на тенеке Печурки!Кой ще ги избира тогава?И твоето и моето предложение биха сработили само и единствено ако има осъзнатост и няма страх.А за подобна стъпка се иска всички да сме бойци.Днес колцина са такива?На това модерно му се вика:“Революционна ситуация!“.Вижда ли се подобна на хоризонта или !?Същото се отнася и за кварталните събрания и паралелните или последователни хвърковати чети /Не на Бенковски/ към които апелира горе Поста!
С негласуване им влизате в сценария – избират се с „мнозинство“ от малцинството гласували – колкото и да са те. Улеснявате ги. Осъзнатост и смелост ще се появи СЛЕД като се свържем в НЕЗАВИСИМА СИЛА – преди всякакви партии, НПО и др. „шапки“. И тогава хората сами ще издигнат своята алтернатива на изборите и… ЩЕ ГЛАСУВАТ – ще има за какво.
много хубав анализ с конкретни предложения. Четейки и на мен ми хрумна един сценарий за всенародно неподчинение, а ето и моето предложение към всеки който смята че живота става абсолютно непоносим в България: Идва зима идват студове, ПРЕСТАНЕТЕ ВСЯКАКВИ ПРОТЕСТИ останете си в къщи на саладка и ракийка (може и греяна)съберете се със съседи или приятели гледайте телевизията и се наслаждавайте на коментарите им. Оставете работата на собствениците кръвопийци. Няма да студувате на протестите, няма полиция да ви блъска и бие, няма да харчите гориво или се блъскате в транспорта да стигнете до работа просто всички останете след Новогодишния ден в къщи за ТРИ СЕДМИЦИ и се наслаждавайте на резултата които подобно действие ще доведе. НЕ СЕ БОЙТЕ НЯМА ДА ВИ УВОЛНЯТ след като се върнете на работа след ТРИ СЕДМИЦИ – даже ще ви се зарадват. АЙ хора/роби та нали тези рабоподатели трябва да им върви производството за да печелят. Ефекта е че след като се върнете на работа след ТРИ СЕДМИЦИ и искате по добро заплащане и уважение ще ви изслушават внимателно защото знаят какво става с бизнесите им ако решите отново да си вземете РАКИЕНА и САЛАДКА „неплатена отпуска“. ЕТО ИДЕЯТА ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ОПИТАМЕ ТРИ СЕДМИЧНА ПОЧИВКА и ДА ЗАПОЧНЕМ Новата Година 2019 на ракийка и саладка с със съседи и приятели и да ЗАПОМНИМ 2019! НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА „ПЕХОДА“ и псевдо демокрацията в България. ДА ВИ Е СЛАДКО СЪНАРОДНИЦИ.
Да, всяка форма на гражданско неподчинение е добра, стига да е достатъчно представителна и точно прицелена. Стачки „на парче“ .. с искания към отделен работодател, ОК, но те не могат да променят системата. Виж, с ГЕНЕРАЛНА СТАЧКА – ДА – тя е равносилна на всенароден БУНТ. Но как без координация кога и за какво – нали трябва исканията да са общи, подкрепени от всички? Това иска координация, договаряне между стачкуващите. Иначе получаваш 1000 искания в 1000 стачки? Стихийните бунтове ги крадат и подменят – гасят ги с лъже-промени.
Забележете как Де Гол се измъква 1968-ма – много трудно се управлявал народ, който ядял 246 вида сирене… демек с вашите различия не можете нищо и имате нужда от обединител 😛 И сега се опитват така, но май ги заковаха сега – с точното искане и начин – право хората да решават сами, когато решат, че управляващите ги предават + ето – всенароден разговор за промените. И у нас – СЪЩОТО! И в цяла Европа!
Да се организираме срещу организираната държавна мафия! Иначе ще ни мачкат, гонят и рекетират!
Събираме доброволци за всенародно допитване по секции, извън фалшивата им „избирателна“ система! Вън всички управлявали досега и най-силни права за пряк контрол и участие на гражданите във всички власти на всички равнища! Не да им вършим работата, а като КОРЕКТИВ.
Ако се включат политически партии или тяхни членове и симпатизанти всичко отива на вятъра ! Това черно лъвче като лого много ме притеснява! Без НПО та
Това е точно – в мрежата всеки участва като отделен гражданин от свое име, ако приема целта и средствата. Решават събранията – с възможно най-пълно отчитане на отделните мнения и включване като резервни тези на малцинството. НПО-тата помагат отстрани на хората да се самоорганизират в независима сила, ако има формалности.