При затворена система, де факто лишаваща гражданите от реален глас в държавното управление, събранията са първият инструмент на пряката гражданска власт като и след извоюване на други реални инструменити за такава власт те остават най-здравата й основа . Защото и най-хубавите права могат да се нарушават – дори от избраните да ги прилагат – тогава събранията са единствената сила, способна да защити свободата ни с всенародно действие. НЕ омбудсмани, президенти и „големи братя“, НЕ протести „на парче“ или беззъби „обществени” съвети, скроени от кмета, министера или директора на БНТ и БНР.
Стъпчат ли правата ни, „гласуваме“ с краката на площада! БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на всеки обезправен народ! Но той ще бъде успешен, ако сме свързани в независима СИЛА и договорим помежду си КАКВО и КАК да променим. Иначе бунтовете лесно се крадат от самозвани „овчари“ и лъже-бунтари, спуснати отгоре!
Спонтанното самоорганизиране на изключения от управлението народ в клубове, народни общества, съвети, комитети и т.п. повсеместни форуми съпътства всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. Това са места за пряко включване на изключените в публичното управление и инструмент за превръщането им във всенародна сила. И макар че впоследствие самите революционери забраняват или „забравят“ да включат този инструмент в конституциите, Хана Аренд вижда точно в него „духа на революциите” – въплъщение на вечния човешки стремеж към пълна, не само лична, но и публична свобода като възможност за всеки свободно и равноправно да упражняванява пряко своя дял от публичната власт.
Откритите общи събрания по квартали като най-широка форма за пряко включване на хората в политиката, възникват спонтанно, но не стихийно. Те не са „власт на тълпата”, където без правила под гръмки фрази отделни хитреци зад гърба на „участниците” прокарват своята волята като „обща воля”. Събранията работят по регламент – правила, гарантиращи свободно и равноправно участие на всеки. (опит от Американската и Френската революция до Окупирай Уолстрийт)
Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила, гарантиращи свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламентът определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. имало е забрана за отклоняване към местни въпроси – обсъждани са само общонационални проблеми).
Решаваща е пряката връзка между събранията. Преди Войната за независимост в Америка тази връзка се осъществява от „кореспондентски комитети” – конници куриери, наказвани със смърт от англичаните.
Връзката е хоризонтална – между равнопоставени. Хората откриват федеративния принцип без дори да знаят името му. (Хана Аренд)
Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети остават в „играта” към края на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).
Движението „Окупирай Уолстрийт” също се ражда като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат, от разни „артисти”, анархисти и скрити партийни активисти ги отклоняват от идеята за самоорганизиране и овластяване на гражданите.
А у нас? Какво друго ни остава при напълно затворена лъже-демокрация, изключила напълно гражданите от публичното управлението, освен да се свържем в паралелна на гнилата система независима сила за всенародно действие, договорено между всички? Без такава сила „парата“ на бунта излита в празно пространство и разни активисти-парашутисти, спонсорирани от Изток и Запад, ни сервират поредна лъже-промяна, ревейки „оставка“, „долу“ и „всеки ден ще е така…“.
СТИГА разговор с глухи по парламентарни комисии и „обществени” съвети и кръгли маси с „пропуск“! Всенароден разговор в повсеместни КЛУБОВЕ НА СВОБОДАТА – КАКВО и КАК да промени за да си вземем държавата и си върнем България!
Как се учредява общо събрание? С призиви от улицата – пикети и открити разговори в кварталите. Събирането на подписи за референдум и др. има смисъл само като форма за свързване на изключените, защото едва ли ще съберете 400 000 подписа по пробития им закон, а дори да съберете ви чакат следващите ями и капани в него.
Да направим разговор в твоя квартал?
На 17 септември 2018, участвайки в протеста срещу геноцида, осъществяван от мафиотския режим в България над българския народ, внесохме ИСКАНЕ за промяна на пробития им закон за „гражданското участие“, гарантираща РЕАЛНИ ПРАВА на пряко гражданско участие чрез РЕАЛНО право да свикваме референдуми (с 50/100 000 подписа, събирани за 9 и повече месеци), законодателни гражданскии форуми, формирани по жребий за разработка на законпроекти и независими повсеместни граждански събрания, пряко свързани помежду си като място за пълноценно включване на всеки човек в обсъждане и ОПРЕДЕЛЯНЕ на всички местни, общонационални и общоевропейски политики – НЕ да вършим работата на публичните ни служители, а като техен КОРЕКТИВ – вкл. и чрез пряко всенародно действие, ако се наложи – при измама или нарушаване на суверените ни права. Промяната е ОТКРИТ КОД – включи се във всенароден разговор за договарянето й и самоорганизиране в повсеместни събрания за постигането й! https://www.tapatalk.com/groups/edname4ta/-t38.html
Поотделно сме им лесни, виртуално сме им лесни :/ Стига плач на агнетата! Милост от вълци НЯМА. Трябва да им влезем в бърлогите, от където ще ни пускат щам след щам. Няма да ни спасят „мерки“ и нови „маски“ – те са част от сценария ИМ. Както и всяването на паника и безпомощност с „разкрития“ как ни тровят „всесилните“ там. Просто започваме свързване в „будни клетки“ по квартали, райони и т.н. – мрежа за договаряне между нас, изключените на координирани действия КАК ДА ВЗЕМЕМ ВЛАСТТА от местни продажници и глобални хиени. Ето, сега и за изборите ни заливат вече с фалшивото им джафкане и хилави „алтернативи“. Да издигнем НАШАТА алтернатива – САМИ ДА РЕШАВАМЕ СЪДБАТА СИ – имаме вече технолигиите за това, но без нужните ПРАВА, те са нищо. За правата ни е нужна ЗАКОНОДАТАЛНАТА ВЛАСТ.