- До Председателя на Народното събрание на Република България
- До Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите към НС
- До Комисията по правни въпроси към НС
- Препис: До БТА, БНР, БНТ и други медии
И С К А Н Е (вх. № ПГ-8194-М-86/17.09.2018)
за реално право на гражданите да свикват референдуми и общи събрания
Уважаеми народни представители, опитът от прилагането на “Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”, показа че той е въвел неработещи и затова нереални права на гражданите да свикват референдуми.
Свикването на национални референдуми от гражданите е ограничено с недостижимите при нашите условия 400 000 подписа, събрани за 3 месеца, с изискване за кворум, забранени въпроси и недостатъчни гаранции за пълноценно публично обсъждане на проектите и възможните алтернативи.
Ограниченията и празнотите в този закон, нарушават конституционния принцип в чл. 1, ал. 2 от Конституцията за непосредствено упражняване на държавната власт от народа. Неконкретизирането на този принцип в последващите текстове на Конституцията създава вътрешно противоречие в самата нея.
Предвид голямата относителна слабост на нашето гражданство пред лицето на олигархична власт, моля да измените горепосочения закон с въвеждане на промените предложени в приложния към това писмо проект, издигнат от граждани на гражданския протест за промяна на системата в София на 16 септември 2018 година.
Вярваме, че това ще повиши доверието на гражданите във вас.
Прилагаме: Проект за изменение на ЗПУГДВПС
Граждани на България и ЕС
София, 17 септември 2018 Мариана Кирилова
Проект за изменение
ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Мотив: Реално право гражданите да свикват референдуми. Мотиви по текстовете – в края.
Раздел II. Национален референдум
Предмет Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
- от компетентността на Великото Народно събрание;
- по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията;
- за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски;
- на държавния бюджет;
- на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
Предложение за произвеждане на национален референдум
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от: 1. не по-малко от една пета от народните представители; 2. Президента на Републиката; 3. Министерския съвет; 4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
- инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 //+50 000// подписа на граждани с избирателни права.
(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 //+100 000// български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.
Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани
Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове. …
- след съгласуване с //+уведимяване на// кмета на общината (иниц. комитет) определя общодостъпни места, където ще се събират подписите; . . .
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
- трите си имена;
- единния граждански номер (ЕГН) //+дата на раждане;//
- постоянния адрес;
- подпис. . . .
(8) Ако в срок до три //+девет// месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на НС, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.
. . .
Приемане или отхвърляне на предложението – предмет на референдума
Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
. . .
Нов член
Чл. 23а Предложението за референдум може да включва и формиране на граждански форум, съставен от най-малко 200 граждани, избрани по жребий от открит за всеки списък доброволци със средно (специално?) и по-високо образование, които с участието на експерти разработват в срок от 1 до 2 (?) месеца (варианти на) проектозакон по предложението, с отчитане на различните възможни алтернативи. Форумът се обезпечава от държавния бюджет, като гражданите получава еквивалент на трудовото им възнаграждение от настоящата им работа, но не по-малко от 3(?) минимални заплати. Проектът се внася в НС за приемане и се поставя на всенародно гласуване, съобразно този закон.
Раздел III.
Местен референдум
Предмет
Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
- на общинския бюджет;
- относно размера на местните данъци и такси;
3.на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.
(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(4) Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.
Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
…
- инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета // +2% // от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
(2) Общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от //+ 4% // гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство
. . .
Глава четвърта
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Мотив: овластяване на сега безвластните и невъзможни за провеждане общи събрания)
Общо събрание на населението
Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за //+инициативи и// решаване на въпроси от местно //+и национално// значение, компетентността за чието решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет //+решаващия орган на съответното равнище//.
(2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец //+20 дни// от приемането на //+инициативата или// решението на общото събрание на населението в общината, района или кметството, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.
Нова алинея:
Инициатива за свикване на общото събрание
Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:
- негова инициатива;
- решение на общинския съвет;
- искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
. . .
Кворум
Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт (?) от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала.
(МОТИВ: при 1 000 000 избиратели – „събрание” на 250 000 души !?, при 40 000 – 10 000 !? , при 4000 – 1000 !? Невъзможно участие на отделния граждани.)
(2) В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място.
(3) Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права.
//т.е ! при 1 000 000 избиратели – мин. 100 000!!!?, при район с 60 000/40 000 пълнолетни – 4000!!! и дори в квартал с 4000 избиратели – 400 – прекалено голямо за пълноценно участие на отделния човек//
(4) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.
//+ Нова алинея
(5) Когато изискваният в ал. (1) брой присъстващи за дадено място е над 200 души, събранието се разделя на по-малки събрания с по до 200 души, които се провеждат паралелно или последователно като всички предложения, обсъждането и решенията на всички събрания се съединяват на обща открита страница в Интернет с открит блокчейн форум и пряка връзка със събранията в всички други квартали, райони и общини.
МОТИВИ:
- Не само на територията на България – в цял свят да има възможност за гласуване на всички български граждани – у нас и в чужбина.
- Щом народът упражнява цялата власт и „непосредствено” (чл.1, ал.2) – значи по всички въпроси, вкл. и от компетентност на ВНС. Конституционните норми действат пряко, когато им противоречат по-конкретни норми в самата нея или в друг нормативен акт.
- Не може забранени въпроси за суверена – национални и местни.
- 200 000 подписа в нашите условия са прекалено висок забраняващ праг за необвързваща инициатива.
- 400 000 подписа в нашите условия са прекалено висок забраняващ праг за задължителна инициатива.
- ЕГН в подписките е възпиращо и излишно навлизане в личната сфера.
- Законодателни граждански форуми преодоляват едно слабо място на референдумите – липсата на обсъждане от гражданите на възможните варианти, което ги изключва от формулирането на предлагания за въпрос и им позволява само избор с „да” или „не” по формулиран в тесен кръг (само от инициатора) вариант. (Инициаторите могат да ни манипулират референдума с мъгливи двусмислени и непълни формулировки, пропускащи важни неща!) Това е вид предварителен избор на на варианти за инициативи от гражданите.
- Необходима е възможност не само за местни решения, но и за инициативи на местните събрания до по-високо равнище.
- И национални въпроси да могат да се обсъждат в местни общи събрания – недопустим е отказът на пряко обсъждане в тях на въпроси от национално значение!
- Компетентен по дадено предложение да е орган на всяко равнище.
- Втори вид право на законодателна инициатива (наред с подписката) от местни общи събрания, но тук обсъдена с лично участие на гражданите (за разлика от инициативите с подписка, където не обсъждаш, а само подписваш предложения), което ги прави втора форма (наред със законодателните граждански форуми – но там с издигане на инициативата от инициативен комитет) за предварителен избор (плюс издигане) на инициативи с по-широко пряко обсъждане по места. Инструмент за овластяване на гражданите чрез местни събрания.
- Размерът на общите събрания има решаващо значение за реалното участие на гражданите в тях.
Граждани от протеста за смяна на системата в София на 16 септември 2018
тел. за връзка: 0876676509 Мариана Кирилова
Последни коментари