Изберете страница

Зарадвахме се – пряката демокрация се появи в менюто на изборите и у нас – партия „Пряка демокрация“ още в евроизборите и в следващите парламентарни досега, че и с конкурент – „директна“ демокрация.

И в двете партии идеята за пряка демокрация е скромно „подрязана“ откъм права и инструменти и прикачена към разделящи идеи – вън от ЕС и НАТО, „базов доход“ и пр. „каруци пред коня“, с което, всъщност, те отблъскват хора от първата добра и най-обединяваща идея. Това ли е целта? Похватът не е нов – яхаш за да компрометираш. Виждаме го днес и в путинистките компилации срещу еврото, включили като примамка искане и за по-лесни референдуми, каквито нито те, нито кръстникът им в Кремъл искрено желаят, защото ще издухат и тях и него от географията.

Опитахме с Клисаров диалог в две-три писма – все пак човекът писал „пряка“. Ни звук, ни стон. Бурканът е затворен, с ПД за етикет, а вътре – той. БЕЗ диалог.

Но все пак прочетохме какво предлага… 

Петър Клисаров: Пряката демокрация в Европейския съюз

Петър Клисаров: Пряката демокрация в Европейския съюз

Цитат № 1:

Петър Клисаров: „Но нека първо да поясня какво е „пряка дигитална демокрация“.
В Древна Атина, родината на демокрацията, всички пълноправни граждани от мъжки пол се събирали на градския площад (агорà), за да обсъждат и гласуват решения по текущи и стратегически проблеми на полиса, както и за да избират членовете на изпълнителната власт.
Основният принцип на атинското политическо устройство от епохата на развитата атинска демокрация е, че няма класа на управляващи. В съвременния свят обаче такава класа съществува във всяка държава, при това тя води свой собствен живот, отделен от гражданството, което я е
излъчило, и е силно зависима от силните на деня, готова да се продаде както на олигархични кръгове, така и на чуждестранни интереси. … „основният принцип на Атинската демокрация (властта произлиза и се упражнява в интерес на пълноправните атински граждани)”

По-долу: „основополагащата аксиома” на ПД е, че… „властта произлиза и се упражнява в интерес на Суверена”. 

Избирател: Не беше ли „в интерес на…“ „аксиома” на представителната „демокрация”? Може ли да допълним – „властта се упражнява в интерес на „и ПРЯКО от ” … „пълноправните атински граждани / Суверена”?  Искаме да сме по-пълноправни.

 

Цитат № 2:

Петър Клисаров: „IT-технологиите”…  „позволяват изграждането на всеобхватна система за изразяване на волята на всеки един гражданин от всяка точка на света, лесно, бързо и ефективно”…

Избирател: Те позволяват, но има някой,  който не позволява и е достатъчно силен да реши за какво се използват технологиите – дали за „изразяване волята на всеки един гражданин от всяка точка на света” или за… КОНТРОЛ върху гражданите във всяка точка на света. Защо го няма тук? И ни внушават, че едно техническо средство „е начинът”  за „установяване” на „справедливо и ефективно управление на трите власти при пълното им разделение.”  Техническите средства не установяват нищо и като всички човешки постижения са с двойна употреба – атомна централа или атомна бомба, дигитална свобода или дигитално робство, 

Цитат № 3:
Петър Клисаров: „С появата на IT-технологиите можеше да се предположи, че демократичният свят ще осъзнае , осмисли и започне да внедрява разновидности на системата за пряка демокрация след 15-20 години (?!?), а у нас тя да пристигне впоследствие… Процесът е бавен… ”. 

Средно статистически избирател (ССИ):

Значи у нас – след още 20-25 години „преход”?  Тъжно. 🙁  Хубавите работи „бавно стават”… общоприета мантра, гълта се лесно. Само дето не е вярна. Защо не догодина или поне след 2-3? В половината Щати е въведена преди 120, в Швейцария – преди 150 години. 

 

Цитат № 4:

Петър Клисаров:  „Процесът е бавен и поради естествената съпротива, която оказват властимащите клики.”

ССИ: Малка неточност – не само „поради естествената съпротива” на властимащите – тя си е нещо вечно, а поради „атомизираност” на изключените, насвързани в автономна сила и…поради странното мълчане на разните „будители” за необходимостта от създаването на такава сила – чрез „гражданска мобилизация” (термин от 1968 г.)

Цитат № 5:

Петър Клисаров: „Чрез медиите и подставените си лица те облъчват електоралното тяло с теории, целящи да отхвърлят възможността за внедряването на такава система.”

ССИ:  Малка неточност. При лъже-демокрация съпротивата е вече не толкова с „отхвърляне”, колкото с подмяна – „облъчване на електоралното тяло” със симулации на участие и „аргументираното” му отлагане в безкрайността от казионните „дилъри” на „пряка дИмокрация”.

– – – – –

Дотук ни „поясниха”, че „дигиталната пряка демокрация” е… дигитална. Наред с няколко внушения, че „хубавите работи бавно стават” (търпи и се надей още 20 г.) и  „лошите” й противници само я отхвърляли, не я подменят с кухи фрази и подрязани симулации.  (Последното не трябва да бъдат забелязано от „електоралното тяло”).

 

По-долу – продължение. (В което научаваме, че при „съвсем различната” „дигитална ПД“ нямало да има референдуми (дори дигитални!?).  Само право на отзоваване… а „политиката била обещание”, не твоята воля и управляват избраните от мнозинството (дори с един) под надзора на медиите. А ти с мобифона… само сваляш маймуни от клона. Това ти стига. Стоп – след 20 години!

 

 

Петър Клисаров: Пряката демокрация ще спаси българската държавност

Петър Клисаров: Пряката демокрация ще спаси българската държавност

 

Цитат № 6

П. Клисаров: Пряката демокрация не е…  „система от референдуми, защото това е тромава, много скъпа и неефективна система…”

Избирател: „Пряка демокрация” без референдуми ? Точно дигитални ще станат бързи, евтини и ефективни – с всички „екстри” срещу манипулация и подмяна? Нали бяхме „суверена”?

 

П. Клисаров:  Същината на пряката демокрация е начин да се избират всички власти и веднъж избрани, да има механизъм за ефективен контрол върху техните решения и действия.”

Избирател: Общо, разтегливо и красиво. Като при представителната „демокрация“. 

 

Цитат № 7

П. Клисаров:  „При сегашния вариант на демокрацията има проблем с осъществяването на предизборните обещания, сиреч с изпълнение волята на избирателя. Политиката е обещание.”

Избирател: Волята ми било каквото ми обещаят? Не може ли нещо да си поискам? Или да си поръчам?  Никаква законодателна инициатива? 🙁  Политиката НЕ е обещание, а ДОГОВОР – между теб и мен, Суверена и между всички граждани след всенародно договаряне. КЪДЕ Е ТО?  Нито договор, нито дебат – това ли е пряката ви демокрация? Нито гаранции за изпълнението. Етикет със „супер маце“ върху буркана? Продава всичко в него.

 

Цитат № 8

П. Клисаров: „Пряката демокрация има този механизъм (гражданите „да вземат участие при вземането на необходимите решения”) и може да контролира изпълнението на обещанията. Така гражданите не само могат да държат сметка на политиците, но могат да ги отзовават и самите те да участват в политическия процес и тяхната дума да се чува.”

Избирател:  Все пак проблясва някакво мое „участие” при вземане на решения – и без референдуми нашата „дума” щяла „да са чува”. Обнадеждаващо. Търпи и се надей – 20 години.

 

Цитат № 9

П. Клисаров: „Във варианта на пряката демокрация дори да имаш с един глас повече от другата партия, ти ставаш управляваща партия.”

Избирателка: С „един глас повече” ставам „управляваща”, че и „партия”. За малцинствата – таратор? Един от подводните камъни в ПД е „диктатурата на мнозинството”. Има си корективи за това… Но не и тук.

 

Цитат № 10

П. Клисаров: За да може изпълнителната власт да изпълнява своята програма, тя трябва да прокарва закони. Тези закони се внасят в парламента и се дебатират с опозицията пред народните представители. По този начин народните представители са арбитърът между интересите на управляващи и опозиция, преценявайки всеки текст от законите единствено от гледна точка интересите на обществото.

Избирател: Не може ли и „обществото” ПРЯКО да прецени някой текст?

 

Цитат № 11

П. Клисаров: „Всичко това става под прякото наблюдение на медиите (не на гражданите ?!?) и възвръщането на ролята им на медиатор (посредник – при „пряка демокрация”?) в обществото. При положение, че дебатите (в Парламента) доведат до ситуация, в която имаме нередности, манипулиране или влияние на скрити интереси, медиите веднага оповестяват обществото за това.”

Избирател: Как им „възвръщате ролята” и как сами (без мен) ще разбират и избират за какво да ме „оповестят”? 

 

Цитат № 12

П. Клисаров:  „…гражданите, които имат механизма да отзовават народните представители, които не защитават техния интерес, могат да реагират и да поправят нередностите”.

Избирател: Неясно КАК – при всеки гаф ще преизбираме човека? 

 

Цитат № 13

П. Клисаров: Пряката демокрация трябва да бъде доразработена много по-подробно. Сега е важно да започне да се говори за нея и гражданите да разберат как работи. /БГНЕС

Избирател: Отдавна са започнали да „говорят” за ПД. И да я подменят. Иначе пряката демокрация е доста разработена там, където е въведена преди от 100 години макар и непълна. Можем да „купим” каквото върши работа. Естествено, че ще се дигитализира като всичко друго, но не това само по себе ще я направи истинска. Нужни са най-силни ПРАВА и гаранции (пари) за реално участие на хората във всички власти на всички равнища. Без това получаваш дигитално робство с дигитална илюзия за участие – МАТРИЦА. Това ли ни предлагате? Смартфони без достатъчните права и гаранции НЕ произвеждат ПД  (дори след 20-30 години, както ни подготвяте) . И далеч не стига едно отзоваване – недостатъчно и неадекватно като „универсална” форма на  ПД  за всички сфери на управление.  Особено в страни като нашата със слабо гражданство (за разлика от Швейцария), където са ни нужни дори по-силни инструменти за пряко участие и контрол в управлението.

Къде се загуби съдебната власт – пряк избор и отзоваване на съдии, прокурори, „шерифи”?

Къде е откритият дебат какво и как променяме? 

Къде е ДОГОВОРЪТ между нас? Гаранциите за изпълнението му? 

Най-тънка в ПП „Пряка демокрация“ се оказа… пряката демокрация! 🙁  – етикет върху буркан със жаби (решете сами с какво).

Едно от хубавите неща на пряката демокрация е, че трудно се имитира.