Повсеместни събрания за всенародно действие

- ударната сила на обезправените

N.B. Преди 2000 години един римски сенатор предложил всички роби да носят бяла лента на ръката за да ги различават по-лесно. НЕ, казал друг по-умен – ако видят колко много са, ще вземат да вдигнат бунт.

Как се учредява ПРАВАТА

При затворена система и фалшиви права на участие независимите общи събрания на гражданите са единствената форма за автономно включване на изключените в публичното управление. ТЕ са места за договаряне и организиране на всенародни действия. НЕ „обществените” съвети, одобрени от кмета, министъра или директора на БНТ/БНР, НЕ затворените „ранобудни щабове”, НЕ „кръгли” маси с пропуск.

При отказ или нарушаване правата за участие, „гласуването с краката” на площада – достатъчно представително (200 000+) и с цели, договорени между всички, е начина за изразяване на всенародната воля.

БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на всеки обезправен народ, отстранен от определяне на собствената му съдба.

Събранията са нужни и след като си вземем права за пряко участие, защото и най-силните права могат да се нарушават. Тогава отново се включват събранията и „гласуването с краката” на площада.

Общите събрания на изключените (под разни имена - клубове, общества, съвети, комитети) възникват спонтанно при всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. като места за включване на изключените в публичното управление. И макар че впоследствие самите революционери ги премахват, Хана Аренд вижда в тях „духа на революциите” – вечния човешки порив към пълна, не само лична, но и публична свобода като възможност всеки да участва свободно и равноправно в публичното управление и упражнява ЛИЧНО своя дял от публичната власт.

Общите събрания са най-масовата форма за пряко включване на изключените в политиката, възникват спонтанно отдолу, но това не значи стихийно. За разлика от „властта на тълпата”, където няма правила и под лозунгите и зад гърба на „участниците” волята на отделни хитреци минава за „обща воля”, събранията работят по регламент за твоето свободно и равноправно участие.

Решаваща е пряката връзка на всеки с всички. Преди войната за независимост в Америка, към местните събрания има „кореспондентски комитети” за поддържане връзка между събранията. Точно те са забранени и техните членове са наказвани със смърт от англичаните.

Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила, гарантиращи свободно и равноправно участие, отличаващо ги от уличната „власт на тълпата”. Регламентът определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. имало е забрана за поставяне на местни въпроси – обсъждани са само общонационални проблеми).

Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове и съвети са допуснати до участие в „играта” към края и на двете революции. Обявилите се за независими безпартийни общества и съвети се „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщадт).

Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат, от разни „парашутисти”, вкл. анархисти и прикрити партийни активисти ги отклоняват от борбата за овластяване на „атомите”.

А у нас какво ни остава при напълно затворената система, изключваща гражданите от управлението на страната, освен да се свържем в паралелна сила и всенародни съвместни действия и за промяна, ДОГОВОРЕНА между ВСИЧКИ. Иначе истинските промени се подменят с кухи лозунги и лъже-промени от партийни къртици или „ранобудни” мишки-паршутиски, спонсорирани от Изток и Запад.

СТИГА разговори с глухи в парламентарни комисии и „обществени” съвети! Всенароден разговор между всички граждани – как да освободим България.

Как се учредява открито местно събрание?

С призиви на живо и покани за разговор, където се учредява отначало група, после - събрание, открито за всеки за договаряне на желаните промени и на действията за постигането им (КАКВО и КАК), вкл. на правата, които ще ни направят НАРОД и формите за тяхна защита.

Събирането на подписи за референдуми със силни въпроси също е път към свързване за всенародно действие. Дори да не съберем нужните подписи (законът им ни дава лъже-права), ще се свържем с много хора за всенародни действия.

Кой идва?