Повсеместни събрания за всенародно действие

- ударна сила на обезправените

Референдум – сега!

При затворена система и фалшиви права общите граждански събрания (без партии) са първата форма за включване на изключените в държавното управление. ТЕ стават места за договаряне и организиране на съвместни действия, а не разни „ранобудни щабове” от спонсорирани парашутисти или „кръгли маси” с пропуск. При липса на права за участие, „гласуването с краката” на площада, ако е достатъчно представително (над 200 000) и договорено между всички, е начина за изразяване на всенародната воля. БУНТ, мирен и всенароден – това е последното право на един обезправен и отстранен от определяне на собствената си съдба народ.

Събранията ще са нужни и след като си вземем права за пряко участие – защото дори и най-силните права могат да се нарушават – тогава отново се включват събранията.

Общите събрания на обезправените (под разни имена - клубове, народни общества, съвети, комитети) възникват спонтанно при всяка революция – от Американската 1774 до Унгарския бунт 1956 г. като места за включване на изключените в общественото управление. И макар че впоследствие самите революционери ги премахват, Хана Аренд открива в тях „духа на революциите” – вечния човешки порив към пълна, т.е. и публична свобода като възможност всеки да участва свободно в публичното управление и упражнява ЛИЧНО своя дял от публичната власт.

Общите събрания са спонтанна форма за пряко включване на изключените в политиката, но спонтанна не значи стихийна. За разлика от „властта на тълпата”, където с овации и без обсъждане се прокарва волята на отделни лица, в събранията, свързани помежду си, нещата се обсъждат - свободно и равноправно между всички.

Решаваща е пряката връзка между тях. Пред войната за независимост в Америка, членовете на „кореспондентските комитети”, поддържащи тази връзка между събранията са забранени и наказвани със смърт от англичаните.

Народните общества, покрили Франция през 1890 г. работят по правила за свободно и равноправно участие, отличаващо ги от „властта на тълпата”, където за „народна воля” минава волята на отделни лица. Регламент определя кой как и по какви въпроси може да говори (напр. не по местни проблеми).

Друга ненавиждана от властимащите черта на откритите събрания е тяхната безпартийност. Само доминирани от якобинци и болшевики клубове/съвети са оставени в „играта” в края на двете революции. Независимите ги „разпускат” с декрети или корабна артилерия (вж. Кронщад).

Движението „Окупирай Уолстрийт” също се роди като мрежа от местни събрания с идеята да създаде такива във всеки град като места за обсъждане на бъдещата нова конституция на САЩ и изпращане на делегати за приемането й във Филаделфия. Отделен е въпросът колко успяват, защото и там подмяната или „кооптирането”, както го нарочат там, от разни „парашутисти”, вкл. анархисти и прикрити партийни активисти, които ги отклоняват от борбата за власт на „атомите”.

У нас какво ни остава при напълно затворена фалшива система, изключваща гражданите от управлението на страната, освен самоорганизиране извън системата за промяна, договорена между всички за да не може да се подменя от „ранобудни” мишки и самозвани „овчари”).

Как се започва?

С призив и покана към разговор за учредяване на местно събрание, всенародно договаряне на желаните права. Събирането на подписи за референдум с наистина силни въпроси е добро начало. Кой идва?